Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Най-после икономката поднесе кафето. Остави с трясък кафеника върху масата, изразявайки възмущението си от несправедливо пренебрегнатата храна. Джейк я освободи за вечерта и остана да седи неподвижно, докато не чу затварянето на задната врата. Тогава стана от масата и изчезна. Когато се върна, носеше дебел кафяв плик. Фльор се втренчи в него, сетне отмести поглед към Джейк.
— Ти наистина си свършил книгата.
Той прокара ръка през косата си.
— Ще изляза за малко. Ти можеш… ако искаш, да я прочетеш.
Фльор предпазливо пое плика.
— Сигурен ли си? Зная, че аз те въвлякох в това. Може би…
— Докато ме няма, гледай да не продадеш правата за заснемане на сериал. – Опита се да се усмихне, но не му се удаде. – Книгата е написана само за теб, цветенце. За никой друг.
— Какво искаш да кажеш?
— Точно това, което казах. Написах я за теб. Само за теб.
Фльор нищо не разбираше. Нима бе прекарал три месеца, измъчвайки се до пълно изтощение заради един ръкопис, който само тя щеше да прочете? Произведение, което никога не бе смятал да издаде? Отново си припомни малкото момиченце с ризката с жълти патета. Можеше да има само едно обяснение. Съдържанието бе твърде изобличаващо. Почувства, че й се гади.
Джейк се извърна. Тя чу стъпките му, докато прекосяваше кухнята. Излезе през същата задна врата, през която преди малко си бе тръгнала икономката. Фльор отнесе чашата с кафе до прозореца и зарея поглед в кадифено лилавата вечер. Джейк беше писал два пъти за масовите убийства. Първо в измисления сценарий на „Затъмнение в неделя сутрин“ и сега истинската история върху страниците в запечатания кафяв плик. Замисли се за двете лица на Джейк Коранда. Свирепото на Птичаря Калибър и чувствителното на драматурга, изследващ човешката душа с такова проникновение и разбиране. Винаги бе вярвала, че каубоят Калибър е фалшив герой, но сега се питаше дали не е сгрешила, както с толкова много други неща за него.
Измина много време, преди да се реши да вземе кафявия плик и да извади ръкописа. Настани се в креслото до прозорците, включи лампата и зачете.
* * *
Джейк дриблираше към баскетболния кош, закрепен върху стената на гаража и подскочи високо, за да вкара топката отгоре в коша, но кожените подметки на обувките му се подхлъзнаха по бетона и топката се удари в ръба. За миг си помисли дали да не се върне вътре и да обуе маратонките, но не можеше да понесе да я види как чете.
Пъхна топката под мишница и се приближи до каменната стена, подпираща склона на хълма. Как му се искаше сега да има стек с шест мексикански бири, но за нищо на света нямаше да влезе в къщата, за да го вземе. Нямаше да приближи до нея. Не би могъл да понесе да я види как за втори път се разочарова от него.
Облегна се на грубите камъни. Трябваше да намери друг начин да сложи край на отношенията им, който нямаше да предизвика отвращението й. Болката бе твърде остра и силна, за да я издържи, затова си представи виковете на тълпата над главата му. Видя се в централното игрище в огромната спортна зала във Филаделфия, облечен във фланелката на „Филаделфия 76“ с цифрата шест на гърдите. Док.
Док… Док… Опита да извика в съзнанието си образа, но той се размазваше.
Изправи се и се отправи отново към гаража с топката в ръка. Започна да дриблира. Той беше Джулиъс Ървинг, малко по-бавен от обичайното, но все още велик, все още летящ… Док.
Вместо рева на тълпата в ушите му звучеше съвсем друга музика.
* * *
Вътре в къщата, часовете се нижеха монотонно, а купчината прочетени листове от ръкописа в краката на Фльор бавно нарастваше.
Косата й се измъкна от гребените, а гърбът й се схвана от дългото седене на едно място. Когато стигна до последната страница, повече не можеше да сдържи сълзите си.
И сега, когато мисля за Виетнам, все още си спомням музиката, която винаги звучеше. Отис… „Ролинг Стоунс“… Уилсьн Пикет. Но най-вече си мисля за „Кридънс Клиъруотър“ и тяхната лоша луна, издигаща се над онази прокълната земя. „Кридънс“ я свиреха, когато ни качваха на самолета в Сайгон, за да се приберем у дома. И докато пълнех дробовете си с последното дихание на въздуха, натежал от мусонен дъжд и пропит с наркотици, знаех, че онази лоша луна ме е белязала завинаги. Сега, петнайсет години по-късно, тя все още разяжда душата ми.
* * *
Фльор откри Джейк да седи на бетонния под в гаража, облегнат на каменната стена. Подпираше топката върху коленете си и изглеждаше, като че ли бе преминал през пламъците на ада, което не беше много далеч от истината. Тя коленичи до него, а той се втренчи в нея. Капаците отново бяха спуснати и здраво залостени и очите му сякаш я предизвикваха да го съжали.