Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
[* Баскетболен отбор от Ню Йорк. – Б.пр.]
Фльор почувства, че и нейните очи запариха.
— Чарли е изключителен човек, какъвто си и ти.
— Най-смешното е, че отначало си мислех само как да го примамя в леглото, където – нека си го признаем – аз се чувствам в свои води. Отърквах се в него или му казвах, че мускулите ми са се схванали и искам да ми разтрие гърба. Или когато дойдеше да ме вземе, го посрещах полугола. Но колкото и да се държах безсрамно и да го предизвиквах, той като че ли не забелязваше. Постепенно започнах да забравям, че трябва да го съблазня, и просто се наслаждавах на компанията му. Тогава забелязах, че той не е толкова равнодушен към мен, колкото се преструваше. Но пак му беше нужна цяла вечност, за да действа.
Като видя замечтаното изражение на Киси, Фльор се усмихна.
— Изглежда, чакането си е струвало.
— Не му позволих да ме докосне – ухили се Киси.
— Майтапиш ли се?
— Толкова е приятно да те ухажват. После, преди две седмици, една вечер след репетицията той цъфна в апартамента ми. Започна да ме целува и на мен страшно ми хареса, но се изплаших, че ще го разочаровам. По изражението му ми стана ясно, че той знае как се чувствам, защото само ми се усмихна с онази негова сладка и разбираща усмивка. И после заяви, че трябва да поиграем на скрабъл.
— На скрабъл? – Все пак всичко си има граница и Фльор беше разочарована от Чарли.
— Е… не обикновения скрабъл. Нещо като… стрип скрабъл.
Браво на теб, Чарли. Фльор повдигна вежди.
— Може ли да попитам как се играе тази перверзия?
— Наистина е много просто. За всеки двайсет точки, които спечели противникът ти, трябва да свалиш нещо от облеклото си. И знаеш ли, Фльор, колкото и да ми се искаше да си легнем заедно, наистина ми хареса да ме ухажват, а освен това се оказа, че съм истински шампион на скрабъл. – Киси напра ви драматичен жест с ръка. – Започнах настъпателно с думите „хайдутин“ и „чайка“.
— Впечатлена съм.
— После го нокаутирах със „суроватка“ и „жаргон“ и спечелих бонус за двойна дума.
— Това сигурно окончателно го е сащисало.
— Сащиса го. Но той отвърна на удара, като свърза „восък“ със „суроватка“ и „челюст“ с „чайка“.
— Затаила съм дъх в очакване.
— На свой ред той ме тушира с „каид“.
— Няма такава дума.
— О, да, има. В Северна Африка така наричат вожд на племето, макар че я знаят само световните шампиони по скрабъл и вманиачените любители на кръстословици.
— И?
— Не разбираш ли? Кучият му син ме пришпорваше!
— Мили Боже!
— Накратко, той постави „зебу“ хоризонтално и образува „злота“ вертикално. След това моят „лос“ изглеждаше много жалък, но най-лошото тепърва предстоеше.
— Ще се пръсна от напрежение.
— „Флокс“ и утрояване на думата.
— Ама че дявол!
* * *
До Коледа Фльор бе подбрала трима страхотни клиенти – двама актьори и певец. Алексей не бе предприел нищо срещу нея, а старите истории за нарушените договори започнаха да замират. Слуховете за Джейк продължаваха, но се заговори, че той отново е започнал да пише, така че клюките не бяха толкова злостни. Представянето на първия албум на „Раф Харбър“ надмина очакванията, а безспорният успех на колекцията на Мишел все повече укрепваше доверието в нейната агенция. Когато след премиерата на трети януари Киси получи възторжени отзиви за изпълнението си, Фльор имаше чувството, че всичките й мечти са се сбъднали.
Джейк престана да тича сутрин с нея, а когато се качваше на тавана, за да го види как е, той почти не й проговаряше. Работеше върху книгата си вече близо три месеца и все повече се топеше. Беше заприличал на скелет, косата му се спускаше под яката и понякога забравяше да се бръсне с дни.
В една студена петъчна вечер, през втората седмица от януари, нещо я събуди. Пълна тишина. Защо не чуваше пишещата машина? Младата жена се размърда.
— Всичко е наред, цветенце – прошепна дрезгав глас. – Аз съм.
Бледата светлина от уличните лампи, процеждаща се през завесите откъм зимната градина, осветяваше достатъчно стаята, за да различи Джейк, прегърбен на стол, недалеч от леглото й, изпънал дългите си крака.