Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:

Фльор Савагар е най-красивата жена на света… Или поне за всички останали, но не и в собствените й очи. Грозното патенце не може да повярва, че се е превърнало в красив лебед. Незаконна дъщеря на световноизвестна филмова звезда, тя отраства в манастир, напълно пренебрегната от втория си баща. Жадна за обич и внимание, Фльор очаква с болезнен копнеж редките срещи с майка си. А когато животът я изпраща на снимачната площадка, тя се влюбва в своя партньор – мъжествения красавец Джейк Коранда. Но всичките й илюзии се разбиват на пух и прах, когато открива, че е била предадена от най-близките си. Обезверена и разочарована, Фльор предприема едно самотно пътуване, решена да преоткрие себе си.
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 167
Перейти на страницу:

— Какво правиш тук? – промърмори тя сънено.

— Гледам те, като спиш. – Гласът му прозвуча меко в полумрака на стаята. – Светлината рисува в косата ти. Помниш ли как ни обгръщаше, когато се любехме?

Кръвта закипя в натежалото й от съня тяло.

— Спомням си.

— Никога не съм искал да те нараня – промълви той пресипнало. – Ти просто попадна под кръстосан огън.

Фльор не желаеше да мисли за миналото.

— Това беше отдавна. Вече не съм толкова наивна.

— Не съм съвсем сигурен. – В гласа му прозвуча остра нотка. – Ще ти е доста трудно да ме накараш да повярвам, че правиш кариера по гръб – не съм виждал върволица от мъже да минава през спалнята ти.

Тя искаше той да бъде мил и нежен. Да й говори за рисунки и светлина в косата.

— Не и докато живееш над главата ми. Отиваме в техните жилища.

— Нима? – Той бавно се надигна от стола и започна да разкопчава ризата си. – Ако раздаваш безплатно прелестите си, мисля, че сега е мой ред.

Тя рязко седна в леглото.

— Нищо не раздавам безплатно!

Джейк смъкна ризата.

— Това можеше да се случи преди месеци. Трябваше само да го поискаш.

— Аз! А защо ти не поиска?

Той не каза нищо. Ръката му се спусна към ципа на джинсите.

— Спри веднага.

— Не ми се ще. – Ципът се отвори, разкривайки голия му плосък корем. – Свърших книгата.

— Наистина ли?

— И не мога да спра да мисля за теб.

Чувствата й сякаш се сплетоха на възел. Толкова много го желаеше. Ала нещо не беше както трябва. Ако е завършил книгата, би трябвало да изпитва облекчение. Вместо това Джейк изглеждаше изтерзан и тя бе длъжна да разбере защо.

— Вдигни си ципа, каубой – рече тихо. – Първо трябва да поговорим.

— Да говорим, как ли пък не! – Джейк изрита обувките, дръпна одеялата, с които се бе завила, и плъзна поглед по светлосинята нощница, омотана около дългите й бедра. – Хубава гледка. – Събу джинсите.

— Не.

— Ще замълчиш ли? – Той протегна ръка към края на нощницата.

— Първо ще поговорим. – Фльор понечи да се отдръпне, но той сграбчи нощницата и я задържа на място.

— По-късно.

Фльор стегна пръсти около китката му.

— Не правя секс само за забавление, не и с теб.

Той я пусна рязко и удари с длан по стената над главата й.

— Тогава какво ще кажеш за едно чукане от милосърдие? Чукаш ли се от съжаление, защото, ако го правиш, в момента имаш дяволски добра възможност да се развихриш.

Тя видя болката, която той не успя да скрие, и сърцето й се сви от състрадание.

— О, Джейк.

Капаците се захлопнаха.

— Забрави! – Той грабна джинсите си и припряно ги нахлузи. – Забрави, че съм бил тук. – Взе и ризата и се отправи към вратата.

— Почакай! – Фльор скочи от леглото, но се заплете в одеялата. Когато най-после се освободи, предната врата се затръшна. Чу трополенето на стъпките му по стъпалата, водещи към мансардата. Тя си припомни дълбоките сенки под очите му и отчаянието, което излъчваше. Без да се замисли, младата жена излезе в коридора и пое нагоре по стълбата към тавана.

Вратата отново беше заключена.

— Отвори.

От другата страна й отговори тишина.

— Говоря сериозно, Джейк. Отвори веднага тази врата!

— Върви си.

Тя изруга тихо и слезе долу, за да вземе своя ключ. Когато най-после отключи вратата, цялата трепереше.

Той се бе излегнал върху неоправеното легло, облегнат на таблата при главата, с бутилка бира върху голата гръд, със свален цип на джинсите.

— Чувала ли си някога за права на наемателя? – Гласът му бе враждебен и остър, като сух лед.

— Ти нямаш договор за наем – отсече Фльор, прекрачи смачканата риза на пода и се запъти към него. Когато стигна до леглото, се вгледа внимателно в лицето му, опитвайки се да прочете мислите му, но видя само дълбоките бръчки от изтощение около устата и отчаянието, запечатало се още по-дълбоко в сенките под очите му. – Ако някой се нуждае от милосърдие – пророни тя тихо, – това съм аз. Много време мина.

Изражението му се скова и в този миг Фльор осъзна, че той няма да я улесни. Беше разкрил огромната си жажда и сега трябваше някак да я прикрие. Отпи от бирата и я изгледа, сякаш беше хлебарка, изпълзяла от някоя цепнатина.

— Може би някой нещастен глупак щеше да те заведе в леглото си, ако не беше толкова властна и взискателна жена.

Изпита желание да го цапардоса, но тази вечер той бе настроен на саморазрушителна вълна и тя подозираше, че тъкмо това цели.

— Не ми липсват предложения.

— Не се и съмнявам – изсумтя Джейк презрително. – Зализани момченца с превзет вкус и лъскави беемвета.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 167
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)