Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Наред с останалите.
— Колко са?
Защо просто не признае, че му е нужна, вместо да подлага и двамата на това мъчение? Но тя трябваше да контролира тази опасна игра, която Джейк искаше да играе.
— Десетки – отвърна. – Стотици.
— Да бе, сигурно.
— Аз съм легенда.
— В мечтите си. – Той отпи още една глътка от бирата, сетне
избърса уста с опакото на ръката. – И сега искаш от мен да притъпя последиците от сексуалните ти разочарования.
Този мъж нямаше срам.
— Ако нямаш нищо по-добро наум.
Джейк сви рамене и изрита одеялата.
— Май нямам. Свали тази нощница.
— Няма да стане, каубой. Ако искаш да остана без нея – сам я свали. И междувременно смъквай джинсите, за да видя какво предлагаш.
— Какво аз предлагам?
— Смятай го за прослушване.
Джейк дори не се усмихна и Фльор разбра, че е достигнал предела на силите си.
— От друга страна, като се замисля – рече тя, – защо не останеш просто да лежиш? Чувствам се агресивно настроена. – Вдигна нощницата, за да я изхлузи през глава, но косата й се заплете в презрамките. Фльор остана гола и уязвима пред него. Треперещите й пръсти се опитваха да освободят кичурите, но само я оплетоха още повече.
— Наведи се – промърмори ласкаво Джейк.
Привлече я към леглото. Тя седна с гръб към него и голото й бедро се отърка в неговото, все още обуто в джинсите.
Нощницата се изхлузи.
— Готово.
Той не понечи да я докосне. Тя се взираше през стаята, изправила сковано гръб и скръстила ръце в скута. Знаеше, че не може да продължи. Матракът се разклати и тя разбра, че сваля джинсите. Защо трябваше всичко да е толкова трудно? Може би дори нямаше да я целуне. Може би просто ще я повали върху леглото и ще я обладае, без дори да я целуне. Чук-чук и чао. Драго ми беше, че се запознахме, маце, но е време да си вървя. Нямаше ли да е съвсем типично за него? Той беше такъв кучи син. Играеше си с чувствата й. Не желаеше да разговаря с нея, освен да я обижда. Беше готов отново да я изостави, без да му мигне окото!
— Цветенце? – Ръката му докосна рамото й.
Фльор рязко се извърна.
— Няма да го направя, ако не ме целунеш! Говоря сериозно, Джейк! Ако не ме целунеш, можеш да вървиш по дяволите!
Той примигна сащисано.
— И да не си помислил нито за миг…
Джейк я прегърна през шията и я привлече към голите си гърди.
— Нуждая се от теб, цветенце – прошепна. – Наистина отчаяно се нуждая от теб.
Устните му завладяха нейните в дълбока, страстна целувка. Тя се потопи в целувката, окъпа се в нея, вкусваше я, изпиваше я, искаше да продължи до безкрай. Той я претърколи по гръб и я притисна към матрака с тежестта на тялото си.
Целувката изгуби сладостта си, в нея се появи привкус на мрачно отчаяние. Дишането му се учести, а тя изви гръб, за да посрещне бедрата му. Потта изби по тялото му, смеси се с нейната и внезапно ръцете му плъзнаха навсякъде по нея. Груби, непохватни, алчни – по гърдите и талията, бедрата и дупето, опитваха да проникнат в нея.
Имаше някакво отчаяние в ласките му. Стана й страшно за него, за самата нея. Цялата обида и болка, всички години на отричане избухнаха като огнена топка в гърдите й. Тя обви ръце около раменете му и откликна на ожесточения му порив с дива страст.
— Обичай ме, Джейк – прошепна. – Моля те, обичай ме.
Пръстите му се впиха в кадифената кожа на бедрата й, разтвориха ги широко, твърдият му член се настани между тях и с внезапен силен тласък той проникна в нея. Тя извика. Той стисна главата й между дланите си и впи устни в нейните. Целуваше я с отчаяние, докато се движеше в нея. Фльор мигом достигна върха, разтърсена от тръпките на горчив оргазъм. Той не спря. Езикът му, преплетен в трескав танц с нейния, пръстите му, заровени в косата й, докато се движеше по-безмилостно… по-бързо… накрая от устните му се изтръгна хриплив вик и той се освободи дълбоко в нея.
Отдръпна се веднага, след като всичко свърши. Тя остана да лежи, втренчила поглед в тавана. Отчаянието му… мрачното мълчание… мъката, докато се любеха… Беше написал своята книга и сега се сбогуваше с нея.
Обичай ме, Джейк. Моля те, обичай ме. Нейните думи, прошепнати в агонията на любовната страст, изведнъж избухнаха като фойерверк в главата й. Призля й и кръвта й се вледени.
Двамата останаха да лежат един до друг, но дори ръцете им не се докосваха. Нищо.
— Цветенце?
Зад затворените й клепачи пред нея се простираше безбрежна пясъчна пустиня, обгоряла до бяло под палещите лъчи на слънцето, пуста и безлюдна.
— Цветенце, искам да говоря с теб.
Тя се обърна с гръб към него и зарови лице във възглавницата. Сега той искаше да говори. Сега, когато всичко бе свършило. Главата я болеше, пресъхналата й уста горчеше. Матракът изскърца, когато той стана от леглото.