Бляскаво момиче

— Успях да събудя всичките ти закрилнически инстинкти, нали? – Заболя я от презрението, с което бяха изречени думите. – Накарах те да ме съжаляваш. Повярвай ми, не това съм искал.

Фльор също се изправи, но този път не понечи да го докосне.

— Когато ми даде ръкописа, трябваше да ми кажеш, че не бива да го чета. Да не би да очакваше да реагирам, сякаш току-що съм гледала един от тъпите ти филми за Калибър? Не бих могла. Не обичам да те гледам как измъчваш хора, надупчени с куршуми. Много повече те харесвам, когато лежиш свит на кълбо на тясното болнично легло, когато всичко в теб крещи и вие, защото не си могъл да предотвратиш случилото се в онова виетнамско село. Твоята болка ме накара да страдам с теб и ако това не ти се нрави, не биваше да ми даваш книгата.

Вместо да го успокоят, думите й го разгневиха.

— Ти нищо не си разбрала! – извика Джейк и се отдалечи.

Тя не тръгна след него. Всичко това беше за него, не за нея.

Отиде при басейна и свали дрехите си. Остана по сутиен и бикини. Трепереща от студ, се взря в тъмната негостоприемна вода. После се гмурна. Ледените води сякаш прерязаха дробовете й, отнеха дъха й. Тя заплува към дълбокия край на басейна и се обърна по гръб. Студ… неподвижност… очакване.

Изпитваше дълбоко, болезнено състрадание към момчето, което някога е бил, отраснало без нежността на майка си, прекалено уморена и твърде сърдита заради несправедливостта на живота, за да даде на детето си обичта и ласките, от които се е нуждаело. Той е търсил баща сред мъжете, посещаващи съседните барове. Понякога е намирал; понякога – не. Фльор се замисли за поредната ирония на съдбата – не бе поучил стипендия заради прекрасния си изтънчен ум и чувствителна душа, а заради умението безмилостно да вкарва топката в коша.

Докато се носеше в ледената вода, Фльор размишляваше за брака му с Лиз. Той бе продължил да я обича дълго след като връзката им е приключила. Колко типично за него. Джейк не обикваше лесно, но щом веднъж отдадеше любовта си, не можеше толкова леко да се освободи от чувствата. Бил е вцепенен от болка, когато се е записал доброволец, и безуспешно се е опитвал да преодолее предателството на любимата жена с помощта на войната, смъртта и наркотиците. Не го е било грижа дали ще оцелее и тя се ужасяваше от безразсъдството му. Когато не е успял да попречи на случилото се в селото, се е сринал. И въпреки онези дълги месеци във военната болница, той никога не се беше възстановил напълно.

Докато се взираше в нощното небе, на Фльор й се струваше, че разбира защо.

— Водата е студена. По-добре да излезеш. – Той стоеше край басейна. Не изглеждаше особено дружелюбен, но не беше и враждебен. В едната си ръка държеше бутилка бира. В другата – оранжева плажна кърпа.

— Още не съм готова.

Джейк се поколеба, после отнесе кърпата и бирата до един от шезлонгите.