Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Фльор огледа облаците, носещи се над главата й.
— Защо ме обвиняваш за творческия си блокаж?
— Проблемът започна, когато те срещнах. Преди да се появиш, всичко вървеше чудесно.
— Имаш ли някакво обяснение за това?
— Няколко.
— Искаш ли да ги споделиш?
— Не съвсем.
Фльор спусна крака и запори водата.
— Ще ти кажа защо не си могъл да пишеш. Аз щурмувах крепостта. Рушах онези стени. Ти ги беше изградил дебели и високи, но едно забавно деветнайсетгодишно хлапе, което те поглъщаше с очи, започваше да ги събаря по-бързо, отколкото успяваше отново да ги издигнеш.
— Изкарваш го по-сложно, отколкото е всъщност. Не можех да пиша, след като си тръгна, защото се чувствах виновен, това е всичко. И двамата знаем, че не е заради теб.
— Не! – Тя заплува, докато краката й докоснаха дъното. – Ти не си изпитвал вина. Това е просто удобно извинение. – Гърлото й се стегна. – Не си се чувствал виновен, защото си ме искал, защото може би дори малко си ме обичал. – Болезнената буца, заседнала в гърлото, й пречеше да диша. – Трябва да си ме обичал, Джейк. Не бих могла да си измисля всички онези чувства.
— Ти нищо не знаеш за моите чувства.
Фльор трепереше във водата, мокрият сутиен студенееше върху гърдите й, цветето на медальона бе залепнало към кожата. Внезапно го видя толкова ясно, че сама се удиви как не го е разбрала по-рано.
— Всичко е заради мачизма. Това е. В „Затъмнение в неделя сутрин“ ти си разкрил твърде много от себе си и когато съм се появила аз, всичките ти предупредителни лампички са светнали. Не си спрял да пишеш заради мен. Спрял си, защото си се боял да не разголиш още повече душата си. Не си искал всички да узнаят, че коравият мъжкар от екрана – силното момче, което е трябвало да бъдеш, докато си растял – няма нищо общо с теб.
— Говориш като проклет психар.
Зъбите й тракаха от студ и думите звучаха накъсано.
— Дори когато се шегуваш с екранния си образ, ти лекичко намигваш. Сякаш казваш: „Хей, вие, това е само игра, но всички знаем какъв мъжага съм аз“.
— Това са пълни глупости.
— Започнал си да се правиш на корав непукист още докато си бил дете. В противен случай онези кливландски улици са щели да те унищожат. Но не след дълго си започнал да вярваш в измисления образ, че ти си мъж, който може да се справи с всичко. Мъж като Птичаря Калибър. – Тя се изкачи по стълбичките и от мразовития въздух мокрото й тяло затрепери още по-силно. – Искал си да бъдеш като каубоя Калибър – емоционално мъртъв, безчувствен човек, който никога не изпитва болка. Човек, който е недосегаем.
— Наистина дрънкаш пълни дивотии! – Бирената бутилка се стовари шумно върху масата.
Вместо да приеме, че не е неуязвим, той отново се нахвърляше срещу най-близката мишена. В случая тя. Фльор се вкопчи в перилото, раменете й се свиха от студа, гърдите й се стегнаха от мъка.
— Птичаря Калибър дори не е наполовина мъж, колкото теб. Не го ли разбираш? Твоят емоционален срив е признак на човечност, а не на слабост.
— Глупости!
Зъбите й вече тракаха толкова силно, че тя едва можеше да говори.
— Ако искаш да се излекуваш, влез вътре и прочети собствената си проклета книга!
— Мамка му, не мога да повярвам! Напълно грешиш.
— Прочети книгата си и се опитай да изпиташ поне малко състрадание към онова бедно, храбро момче с оголени нерви и разядена душа…
Джейк скочи от шезлонга, лицето му пламтеше от ярост.
— Не си разбрала най-важното. Нищо не си проумяла! Не виждаш това, което е под носа ти! Тази книга не е за съжалението!
— Прочети книгата си! – извика тя в студената нощ. – Прочети за момчето, което не е имало нито един човек на този свят, на когото да му пука за него!
— Защо не можеш да разбереш? – разкрещя се той. – Тази книга не е за съжалението! Това, което написах, е за отвращението. – Изрита шезлонга, препречващ пътя му, и го запрати в басейна. – Искам да изпиташ такова отвращение към мен, че да се махнеш от шибания ми живот!
Хукна към къщата, а портите на манастира се затръшнаха за хиляден път пред лицето й. Джейк си тръгна, като всички други, зарязвайки я безпомощна, мръзнеща и самотна. Фльор се свлече на бетона, трепереща и вцепенена. Старите кедри около къщата простенаха. Тя грабна оранжевата кърпа и се уви в нея, сетне отпусна глава върху смачканите дрехи, сви се на топка и най-после даде воля на сълзите. Плака, докато силите не я напуснаха.
* * *
Джейк стоеше до прозореца в тъмната дневна и гледаше надолу към Фльор, скупчена край басейна. Тя беше красиво, сияещо създание, изтъкано от светлина и доброта, а той я бе завлякъл в ада. Нещо остро и парещо забоде клепачите му.