Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Зная, че не спиш.
— Какво искаш? – попита Фльор накрая.
Той включи лампата върху бюрото. Тя се претърколи с лице към него. Джейк стоеше до бюрото, без да се стеснява от голотата си.
— Имаш ли някаква работа през този уикенд? – попита. – Нещо спешно, което да не може да се отложи?
Явно възнамеряваше да изиграе финалната сцена с великото сбогуване.
— Почакай да бръкна под възглавницата, за да проверя бележника си с ангажиментите – рече Фльор уморено.
— По дяволите! Върви да хвърлиш малко багаж в един куфар. Ще те взема след половин час.
* * *
Два часа по-късно двамата се намираха на борда на чартърен самолет, летяха бог знае накъде, а Джейк спеше на седалката до нея. Дали нямаше нещо много сбъркано дълбоко в душата й, което я караше постоянно да се влюбва в този мъж, който не беше способен да отвърне на чувствата й? Вече нямаше смисъл да го увърта. Фльор Савагар обичаше Джейк Коранда.
Беше се влюбила в него, когато беше на деветнайсет и сега историята отново се повтаряше. Той беше единственият мъж на този свят, който, изглежда, бе роден за нея. Джейк, който с всички сили се стараеше да се огради от света, беше част от нея. Може би стремежът към самоунищожение й бе вроден. Отново и отново той я изоставяше емоционално опустошена пред вратите на манастира. Джейк не й даваше нищо. Не желаеше да говори за нищо важно – войната, първия му брак, това, което се бе случило, докато снимаха „Затъмнението“. Вместо това й се изплъзваше и я държеше далеч от себе си с остроумия и саркастични шеги. И ако трябваше да бъде честна, тя му отвръщаше със същото. Но в нейния случай бе различно. Тя го правеше, за да се защити. А той какво искаше да защити?
Беше седем сутринта, когато кацнаха в Санта Барбара. Джейк вдигна яката на коженото си яке, за да се предпази от утринния студ или може би от любопитните погледи на дебнещи фенове. В едната си ръка носеше дипломатическо куфарче, а с другата я придържаше за лакътя, докато я водеше към паркинга. Спряха пред тъмнокафяв ягуар седан. Той отключи вратата и хвърли на задната седалка куфарчето и нейния сак с малко дрехи и тоалетни принадлежности.
— Чака ни още път, докато стигнем – рече с неочаквана нежност. – Опитай се да поспиш.
* * *
Къщата му от стъкло и бетон, сякаш изникнала от голия склон на хълма, изглеждаше почти същата, каквато я помнеше.
— Завръщаме се на местопрестъплението? – подхвърли тя, когато Джейк спря на алеята отпред.
Той изключи двигателя.
— Не зная дали бих го нарекъл точно престъпление, но е крайно време да погребем някои призраци от миналото и това ми се струва най-подходящото място.
Тя бе уморена и разстроена и не можа да сдържи язвителния си отговор:
— Много лошо, че наблизо няма стара фабрика за коренова бира. След като ще си имаме работа с изгубена невинност…
Той подмина без внимание хапливата й забележка.
Докато Джейк си вземаше душ, Фльор облече бански, загърна се в един топъл халат и излезе да пробва водата в басейна. Не беше достатъчно топла, за да компенсира утринния януарски мраз, но тя захвърли халата и се гмурна. Студените глъбини я пронизаха и тя заплува с широки загребвания, но стегнатият възел в гърдите й не се отпускаше. Фльор излезе от водата, уви се в голяма хавлиена кърпа, излегна се върху един от шезлонгите под слънчевите лъчи и мигом заспа.
* * *
Няколко часа по-късно я събуди дребна мексиканка с блестяща черна коса, съобщи, че вечерята скоро ще е готова, и й предложи да се преоблече. Фльор съзнателно избягна голямата баня с широката вана, вкопана в пода, където се бяха любили преди толкова години, а предпочете по-малката баня в стаята за гости. След като взе душ и прибра косата си с два гребена, почувства, че умората й бе изчезнала. Облече светлосив панталон и сиво-зелена блуза, отворена на шията. Преди да влезе в дневната, си сложи медальона, който Джейк й бе подарил, но го скри под блузата, в цепката между гърдите, за да не види Джейк, че носи подаръка му.
Той беше гладко избръснат и изглеждаше почти представително в джинси и светлосин пуловер, но дълбоките бръчки от умора край устата му не бяха изчезнали. И двамата нямаха особено голям апетит и вечерята премина в напрегнато мълчание. Фльор не можеше да се отърси от усещането, че случилото се помежду им най-сетне щеше да намери разрешение, ала краят нямаше да е щастлив. Любовта й към Джейк винаги е била безответна.