Фурията на принцепса

Тя се хвърли директно към тавана толкова рязко, че изтръгна острието от лявата ръка на Тави, и започна да се придвижва като паяк към входа.

Преди да успее да стигне там, чифт червени стоманени вериги се изстреляха нагоре като ласо. Едната верига се уви около китката й, а друга около бедрото, и двамата ловци свалиха кралицата от тавана обратно на пода на кошера.

Тави посече още два паяка, докато все още бяха във въздуха, и отново атакува вордската кралица. Двамата ловци държаха здраво веригите и я изваждаха от равновесие всеки път, когато тя се опитваше да се изправи на крака. Паяците се рояха около тях, но двамата ловци в защитни вордски брони ги игнорираха и опъваха веригите с цялата си невероятна сила.

Тави удари скачащ паяк във въздуха с левия си юмрук, убивайки го на мига, завъртя дългото острие над главата си, хвана го с двете си ръце и започна удар надолу, който щеше да убие вордската кралица.

Тя изкрещя отново и се изви в отчаяние, при което качулката й падна, разкривайки изплашеното лице на Кайтай.

Тави забави удара си само за миг и това колебание позволи на кралицата да извие рамене и да изтръгне заклещената си ръка от ставата.

Ловецът, който държеше другия край на веригата, залитна назад при внезапната липса на съпротива и падна.

Паяците се нахвърлиха върху него и напълно го покриха. Кралицата се претърколи, придвижи се на една страна като рак и сграбчи другата верига с оцелялата си ръка. С извиване на бедра и рамене тя изтръгна веригата от хватката на другия ловец и я хвърли към Тави.

За да избегне веригата, Тави трябваше да отскочи назад, при което кралицата се обърна и започна да се придвижва към изхода на кошера.

Някъде извън кошера избухна светлина и запука прегрят въздух, като за миг освети стените и ги направи почти прозрачни, когато отвън, на нивото на земята, се появи гореща огнена сфера. Отломки от изгорени черупки на ворди и парчета плът полетяха от тунела, а след тях се появи огромната фигура на Варг с меч в ръка, в черно и червено, обилно покрит със засъхнала кръв. Канимският майстор на войната тупна с единия крак, после с другия, сякаш беше непоклатима планина, и вдигна меча си високо над главата.

— Ела, създание — изръмжа той. — Мини през мен, ако можеш.

Вордската кралица изпищя и се хвърли към Варг.

Тави изкрещя и нападна, осъзнавайки, че раненият крак вече не реагира на командите на ума му.

Вордът завъртя веригата към Варг, но той в улови с острието на меча си. Кралицата изкрещя разочаровано и веднага се опита да изтръгне меча от ръцете на канима, но Варг издържа на тласъка и на свой ред с рязко движение издърпа кралицата по пода с десетина фута, така че тя се озова в обсега на меча му. Тогава веднага нанесе брутално силен удар и Тави знаеше, че такъв удар ще отсече дърво, дебело колкото бедрото му.