![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Томас Нау оцени какво съкровище попада в ръцете му в мига, в който го видя. Робите на Анне Рейнолт разнищиха всичко до най-малкия детайл с нечовешката прецизност на фокусирани. Рано или късно щяха да се доберат до всички тайни на Търговците. Процесът обаче щеше да отнеме години; „умните глави“ не знаеха най-важното — откъде да започнат. Ето защо Нау използваше и голям екип нефокусирани, които работеха върху този пъзел, опитвайки се да обхванат проблема във всичките му аспекти. Езр също прекара Мсек наред, блъскайки главата си над него. Задачата носеше огромен риск, защото имаше шанс да доведе до добри резултати. Той се стараеше с всички сили дискретно да отклонява разследването щом приближеше до точка, от която лесно биха стигнали крайния резултат. Даваше си сметка, че стъпва по тънък лед и може да се провали, а Нау да усети двойната му игра. Това чудовище беше изключително лукаво; Езр дори понякога се питаше кой кого използва.
А днес Фам Тринли само с един замах провали дългогодишните му усилия.
Езр си заповяда да се успокои. „Просто погледни в библиотеката и напиши някакъв плиткоумен доклад.“ Това щеше да бъде отчетено като изпълнение на задачата и нямаше да му се налага да се прави на идиот пред всички. Той си поигра с ръчното управление, въведено заедно с новите „ограничени“ компютърни очила. Слава богу, те поне разпознаваха най-елементарните команди: визьорът неусетно смени гледката от неговия кабинет с екрана за вход в библиотеката. Докато се оглеждаше наляво и надясно, автоматизацията успя да се нагоди към неговите движения и накрая виждаше документите така ясно, сякаш висяха във въздуха пред него. Но когато се опита да използва контрола… Проклятие! Не беше възможно да ползва почти никаква информация. Явно са премахнали почти всички операции от интерфейса или са ги променили по техните стандарти. Сега библиотеката по нищо не се различаваше от обикновен тапет!
Той посегна да смъкне очилата и да ги смачка на пода. „Успокой се!“ Очевидно още не се бе освободил напълно от яростта, която разпали у него предателството на Тринли. Освен това очилата наистина бяха напредък в сравнение със статичните монитори по стените. Той се усмихна, припомняйки си как се пенеше Гонле Фонг, когато й се наложи да използва клавиатурата на Новородените.
И така, каква дейност да отчете за деня? Например да докладва за нещо, което би изглеждало напълно логично за Нау, но няма да разкрие нищо повече от онова, което вече знаеха. А, да — суперлокализаторите на Тринли. Сигурно информацията за тях се съхраняваше на по-високо ниво на секретност и до нея не можеше да се стигне случайно, а само ако се търси целенасочено. Той проследи няколко от най-простите връзки в най-очевидната им последователност. Едва ли стажант би попаднал случайно в това ниво на библиотеката. Сигурно Нау притежаваше — само мисълта за това докарваше кошмари на Езр — паролите към строго засекретените нива в мрежата и кодовете на тяхната защита. Сега Езр имаше същото ниво на достъп, каквото вероятно е имал и капитан Парк.
Никакъв шанс. Курсорът съвсем ясно показваше директорията с локализаторите. Малкият им размер не беше кой знае каква тайна, но дори онова, което можеше да се разбере от показаното, не даваше никаква информация за монтираните в тях сензори. Менюто също не съдържаше някакви извънредни съобщения. „Хм.“ В такъв случай, ако се вярва на Тринли излизаше, че менюто съдържа тайни, които са били невидими дори за капитанското ниво в библиотеката!
Унищожителната ярост, която го гризеше, незабавно се изпари. Езр продължаваше да се взира в данните пред себе си, изпитвайки огромно облекчение. Томас Нау едва ли би заподозрял нещо нередно в това. Сигурно нямаше друг сред оцелелите Търговци освен Езр Вин, който можеше да разбере колко нелепи са твърденията на Тринли.
Но Езр Вин беше отраснал в лоното на една от най-големите търговски фамилии. Като дете често му се случваше да остава на масата след вечеря, заслушан в разговорите около основните стратегии, които действаха по онова време. Нивото за достъп на капитана не допускаше съществуването на каквато и да било засекретена информация. По-вероятно беше част от базата данни да е изгубена; паролите понякога бяха толкова остарели, че търсачката не можеше да открие никакъв техен заместител. Независимо от тези частни случаи обаче, за капитана не би трябвало да има нито едно недостъпно ниво. За огромния период от време, в който се използва библиотеката, това би разрушило системата.