![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Без неговия тъст, графа, вероятно нямаше да са толкова много — заключи комисарят.
— Добре — каза Матей. — Нека да променим перспективата за момент. Да приемем, че ти си журналист и имаш почти същия опит, както сега. Би ли могъл да представиш Фон Комер на редакцията, за която работиш, като един от така наречените приятели на краля?
— Без съмнение — каза комисарят и се усмихна. — Към настоящия момент те трябва да са стотици, ако се вярва на вестниците.
— А като неговия най-добър приятел?
— Да, включително и това, може би. Ако се абстрахираме от истинността на съдържанието и погледнем големината на тиража, както и това, че говорителят на кралския двор едва ли ще влезе в полемика по въпроса.
— Предполагам, че имат снимки заедно. Кралят и Фон Комер.
— Колкото искаш — потвърди комисарят. — Най-вече от книжарската преса, разбира се, вечерните вестници, но също така и по-сериозните вестници.
— Като кои например? — попита Матей.
— Включително и един голям репортаж за някакъв благотворителен проект, при който Фон Комер е един от ръководителите. Голям репортаж в „Дагенс Индустри“. Кралят и кралицата са снимани заедно с Фон Комер, като тримата, изглежда, се чувстват добре заедно.
— Което логично мен ме води към последната точка от твоя списък — каза Лиса Матей.
— На медийния фронт изглежда всичко е спокойно — заключи комисарят. — Нито дума за това не се е появявала в основните медии. Според клюките в мрежата Фон Комер се отличава, във всеки случай, с отсъствието си.
— Нищо ли не показва, че положението е на път да се промени? — попита Матей.
— Разговарях и с адютанта, и с хората в пресотдела. Изглежда спокойно. Никой не е правил никакви сондажи, няма вестници, които да дебнат в засада, поне не и в момента, както изглежда.
— Значи е спокойно? — заключи Матей.
— Да, съвсем спокойно. — Комисарят кимна утвърдително.
„Само да го нямаше онова дебело бедствие Еверт Бекстрьом“, помисли си Лиса Матей, която не се чувстваше никак спокойна.
96
Тъй като Бекстрьом си нямаше и понятие от мислите, които се въртяха в главата на Лиса Матей, той беше в изключително добро настроение, а ако все пак успееше някак да ги узнае, вероятно най-лошото, което би се случило, щеше да е да се почувства още по-добре. Бекстрьом имаше по-важни въпроси в програмата си. Беше крайно време за един хубав обяд и някои печеливши икономически дейности. В настоящия случай по-точно ставаше въпрос за два заека, които можеха да се отстрелят с един куршум, а че този куршум също щеше да се озове на бюрото на Лиса Матей — за това той нямаше ни най-малка представа. Ако имаше, щеше със сигурност да счита това за напълно заслужен допълнителен бонус.
Когато той позвъни на своя личен репортер от по-големия от двата вечерни вестника, последният звучеше отначало кисело като оцет и попита дали не се обажда, за да обсъдят новините, които техният конкурент току-що е качил в своя електронен вестник в мрежата. Наред с другите неща и един портрет по описание на Гарсия Гомес и информация от „високопоставен източник в полицията“, който твърди, че човекът на снимката е задочно арестуван по подозрение, че е убил адвокат Тумас Ериксон. Всичко, което той по съвета на Бекстрьом бе предпочел да не публикува преди близо една седмица.
— Зарежи това сега — каза Бекстрьом. — Умно постъпи. Помнѝ! Винаги прави каквото ти казвам. Можем ли да се видим на обичайното място след около половин час и ще ти разкажа за какво всъщност става въпрос.
— Дано да е нещо хубаво — каза репортерът, който все още звучеше кисело.
— Много е хубаво — каза Бекстрьом. — Ако бях на твое място, щях да им кажа да спрат пресите. Ще се видим след около половин час, така че гледай да си там.
„Голям му дойде май залъкът“, помисли си Бекстрьом.
— Добре — каза Бекстрьом, веднага след като се настани на масата, където неговият домакин вече седеше и го чакаше. — Три неща — добави той, като в същото време кимна на бармана, който стоеше зад барплота на десет метра от тях и с въпросително изражение вдигна една бутилка руска водка. — Три неща — повтори.