Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Ниня! Потро! — извика дон Ибраим и задъхан от битката, пусна банкера.
Нещо се строши. Мракът беше изпълнен с викове и удари. Някой, вероятно високият свещеник, падна върху дон Ибраим и го удари толкова силно с лакът в лицето, че му се привидяха звезди. Негодникът не подаваше и другата си буза. С разкървавен нос, дон Ибраим изпълзя настрани, като влачеше корема си. Беше ужасно горещо и той едва дишаше. Ел Потро за момент се появи на входа, все още замахващ наляво и надясно в някакъв свой измислен свят. Още удари и ругатни се понесоха от различни посоки и нещо се счупи със звук на сцепено дърво. Обувка с висок ток стъпи върху ръката на дон Ибраим, а после едно тяло падна върху него. Той веднага позна роклята с волани и аромата на „Мадерас де Ориенте“.
— Вратата, Ниня! Тичай към вратата!
Той се изправи на крака, замахна към някого, който му препречваше пътя и не го улучи, грабна Ла Ниня за ръката и я извлече на палубата. Ел Потро беше вече там и подскачаше около руля. Дон Ибраим, с разтуптяно сърце, изтощен, убеден, че всеки момент ще получи инфаркт, го хвана за ръката и стиснал Ла Ниня с другата, ги задърпа към стълбата и сушата. Там, като ги буташе пред себе си, успя да ги изкара от кея. Ла Ниня плачеше. Зад нея, свел глава и сумтейки през нос, Ел Потро дел Мантелете продължаваше битката си със сенките — вляво и вдясно.
Изкараха отец Феро на палубата и седнаха там, като се наслаждаваха на хладния вечерен въздух след схватката. С помощта на фенерчето, което намериха, Кварт видя издутата буза и почти затвореното дясно око на Гавира, мръсното лице на Макарена с драскотина на челото и раздърпаната фигура на стария свещеник с накриво закопчано расо и двудневна четина, покриваща белязаното му лице. Самият Кварт не беше в много по-добро състояние — мъжът, който приличаше на боксьор, му беше нанесъл един добър удар, точно преди да угасне лампата, затова сега челюстта му беше схваната, а ушите бучаха. Опипа с език един зъб и му се стори, че е разклатен. Мили боже!
Картината беше странна — палубата на „Хубавица“, затрупана със счупени столове, светлините на Аренал над парапета, осветената Златна кула над акациите по реката. И Гавира, Макарена и той в полукръг около отец Феро, който не беше казал и дума. Старият свещеник се взираше в черната река, сякаш се намираше някъде много далеч.
Гавира пръв проговори. Спокоен и точен, той наметна сакото си. Без да отрича, че е отговорен, каза, че Перехил не е разбрал инструкциите му. Затова сега беше тук, за да се опита да поправи нещата, ако може. Беше готов да предложи на стария свещеник компенсация, която включваше разкъсването на Перехил на парченца, когато го пипне; но даде ясно да се разбере, че това не променя отношението му към църквата. Двете неща били напълно различни. Той млъкна, за да опипа подутата си буза и запали цигара.
— Това значи — добави той след минута размисъл, — че аз повече не участвам. — И това беше всичко, което каза.
После заговори Макарена, която разказа на стария свещеник подробно за всичко, което се беше случило след изчезването му. Отец Феро слушаше без никаква проява на чувства, дори когато тя му каза, че Онорато Бонафе е мъртъв и полицията подозира именно него в убийството. Това беше работа за Кварт. Отец Феро се обърна към него и зачака.
— Проблемът е — каза агентът на ИВД, — че нямате алиби.
На светлината на фенерчето очите на стария свещеник изглеждаха хлътнали и неразгадаеми.
— Защо трябва да имам алиби? — попита той.
— Времето на убийството — каза Кварт и се приведе, опрял лакти на коленете си — е между седем или седем и половина вечерта и девет. Зависи по кое време сте затворили църквата. Ако имате свидетели какво сте правили по това време, ще бъде чудесно. — Докато чакаше стария свещеник да отговори, той забеляза колко сурово е лицето му.
— Няма свидетели — каза отец Феро.
Изглежда не се притесняваше. Кварт и Гавира си размениха погледи. Банкерът остана мълчалив. Кварт въздъхна.
— Това усложнява нещата — каза той. — Макарена и аз можем да свидетелстваме, че пристигнахте в Каса дел Постиго малко след единадесет и че в държанието ви нямаше нищо подозрително. Грис Марсала може да потвърди, че всичко е било нормално до седем и половина. Предполагам, че първото, което полицията ще ви попита, е, как не сте видели Бонафе в изповедалнята. Но вие не сте влязъл в църквата, нали? Това е най-логичното обяснение. Имаме адвокат за вас и ви уверявам, че той ще поиска да потвърдите това.