Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Планира брака на Гуидър — каза ми Артур, — за Моруена, разбира се — добави той с бърза усмивка.
— Тя е готова за това — пламенно споделих аз. Моруена бе добро момиче, на напоследък бе станала роб на настроенията си и доста раздразнителна. Сийнуин ме увери, че поведението на Моруена само показва, че момичето е вече готово за брак, и поне аз щях да бъда благодарен ако се намереше лек.
Артур седна на тревата и се загледа на запад. Забелязах, че целите му ръце бяха покрити с малки тъмни белези и всичките бяха от пещта на малката ковачница, която сам бе построил в двора на конюшната на своя дворец. Винаги бе проявявал интерес към ковашкия занаят и можеше с часове разпалено да говори за този майсторлък. Но сега в главата му се въртяха други мисли.
— Би ли имал нещо против — попита той нерешително, — ако бракът бъде благословен от епископ Емрис?
— Защо да имам нещо против? — попитах аз. Епископ Емрис ми беше симпатичен.
— Само от епископ Емрис — уточни Артур. — Никакви друиди. Трябва да разбереш, Дерфел, че аз живея тук по благоволението на Мюриг. В края на краищата той е кралят на тези земи.
— Господарю — започнах да протестирам аз, но той вдигна ръка и аз замълчах. Трябваше да надвия възмущението си. Знаех, че младият крал Мюриг бе труден съсед. Той се чувстваше засегнат от факта, че баща му временно го бе отстранил от власт, беше засегнат и от това, че не можеше да си припише и частица от славната победа при Минид Бадън и мрачно завиждаше на Артур. Гуентската територия на Мюриг започваше на няколко метра от тази могила, от другия край на римския мост над река Уск — източна част на Силурия по закон бе едно от владенията на Мюриг.
— Именно Мюриг искаше аз да живея тук, на неговата земя, но не той, а Тюдрик ми даде правата върху всички стари кралски данъци. Той поне е благодарен за онова, което постигнахме при Минид Бадън, но аз много се съмнявам, че младият Мюриг одобрява разпорежданията на баща си, така че гледам да го омилостивя като демонстрирам вярност към християнството.
Артур се направи, че се кръсти и свъси вежди, недоволен от самия себе си.
— Не е нужно да омилостивяваш Мюриг — гневно отсякох аз. — Дай ми един месец и ще ти довлека това нещастно куче тук на колене.
Артур се засмя.
— Още една война ли? — поклати глава той. — Мюриг може да е глупак, но винаги се е стремял да избягва войните, така че не мога да не го харесвам. Ще ме остави да живея в мир, ако не го засягам. Пък и без Гуент си имам достатъчно военни ангажименти.
Неговите „военни ангажименти“ бяха дребни. Черните щитове на Енгас продължаваха да нападат Силурия, прекосявайки западната граница и Артур бе разположил малки погранични отряди да спират тази рейдове. Той не се гневеше на Енгас, когото всъщност смяташе за приятел, но знаеше, че Енгас не може да устои на изкушението да напада за храна, както кучето не може да не се почеше, ако го хапят бълхи. Северната граница на Силурия създаваше повече проблеми, защото тя разделяше страната от Поуис, а в Поуис след смъртта на Кунеглас бе настъпил истински хаос. Пердел, синът на Кунеглас, бе провъзгласен за крал, но поне половин дузина силни старейшини смятаха, че имат повече права над короната от Пердел — или поне вярваха, че имат достатъчно сила да си вземат короната — и така някога могъщото кралство Поуис се превърна в страна на братоубийствени размирици. Гуинед, обеднялото кралство на север от Поуис, нарушаваше границата, когато си пожелаеше, малки войски се биеха помежду си, сключваха нетрайни съюзи, пак враждуваха, избиваха един други семействата си и щом изпаднеха в смъртна опасност се оттегляха в планините. Копиеносците, останали верни на Пердел, бяха достатъчни, за да не позволят на претендентите да го свалят от престола, но не и да разгромят размирните старейшини.
— Мисля, че ще трябва да се намесим — каза ми Артур.
— Ние ли, господарю?
— Мюриг и аз. О, знам, че той ненавижда войната, но рано или късно някои от мисионерите му ще бъде убит в Поуис и аз подозирам, че това ще го убеди да изпрати копиеносци в подкрепа на Пердел. Разбира се, ако Пердел се съгласи Поуис да приеме християнството, а той без съмнение ще се съгласи, ако това би му помогнало да си възвърне кралството. А ако Мюриг влезе във война, той вероятно ще ме помоли и аз да се намеся. Би предпочел, разбира се, да избият моите хора, вместо неговите.
— Под християнско знаме ли? — попитах кисело аз.