Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Съгласна съм с Императора. Всяка технология, която не прилича на магия, не е достатъчно напреднала.
Значи казаната от него забележка пред Императора вече бе стигнала и дотук. Маловажните лафчета се разпространяваха бързо, когато имаха имперски гръб.
Ала все пак стомахът на Хари се сви от ужас.
— Права сте.
Беше изхвърлил от мислите си забележката.
Четири часа по-късно, докато се приближаваха на висока скорост към големия комплекс на входа на червеевата дупка, Хари се обади по комуникатора на Дорс.
— На една лекция — по нелинеарна философия, доколкото си спомням — професорът ми каза нещо, което никога няма да забравя: „Идеите за съществуването бледнеят пред фактите на съществуването.“ Съвсем вярно си е.
— Приближаваме скорост 0695 — каза тя строго. — Никак не е малко.
— Тук нищо не е малко — освен входът на тая дива дупка. Дивата дупка беше цвърчащо острие от трепетна възбуда.
Тя обикаляше на орбита около основната дупка — далечна светла точица.
Имперските кораби патрулираха около главния отвор, без да обръщат внимание на дивата дупка. Бяха им платили много отдавна и очакваха стабилен поток от кораби да се промъкне през имперската стража.
Хари и преди бе преминавал през входове на дупки — винаги с големи крайцери, чиито маршрути преминаваха през червееви дупки с диаметър десетки метри. Всяка дупка с такъв размер беше център на комплекс, жужащ от внимателно организиран трафик. Виждаше как далеч напред блещукат инжекционните коридори на главния маршрут.
Тяхната дива дупка можеше да изчезне всеки момент. Квантовата й пяна беше белег за нейната смъртност. „И може би и за нашата“ — помисли си Хари.
— Приближаваме към сума вектор нула — извика той.
— Проверявам конвергентните асимптоти — отвърна Дорс.
Също като на упражненията.
Но към тях прииждаше цвърчаща оранжева сфера, пурпурна по краищата. Осветена в неон уста. Стегната, с тъмен център…
Хари усети внезапно желание да завие, да не се гмурка в това невъзможно тясно гърло.
Дорс започна да брои. Компютрите ги водеха. Той се нагаждаше — сръчкване тук, завойче там.
Това, че познаваше донякъде протичащите физични явления, не му помагаше. Червеевите дупки се поддържаха отворени от пластове отрицателна енергия, обвивки от антиналягане, възникнали при първата конвулсия на вселената. Отрицателната енергия в „подпорите“ беше еквивалентна на масата, нужна за възникването на черна дупка със същия радиус.
Така че те се гмуркаха към космическа област с плътност, каквато не можеха и да си представят. Но опасността се спотайваше само на ръба, където напрежението можеше да ги разкъса на атоми.
Ако удареха в десетката, не ги грозеше никаква опасност. Ала всяка грешка…
Тръстерите пулсираха. Дивата дупка се бе превърнала в черна сфера, поръбена с квантов огън.
Разрастваше се.
Хари внезапно усети колко безпомощно е притиснат в това корабче. Едва два метра в диаметър, изолацията му беше тънка, буферите — минимални. Отзад Дорс продължаваше да нарежда данни и той да ги следи… но част от него крещеше от смазващо чувство за ограниченост, за безпомощност.
Отново усети дълбоко в себе си страха, който го бе обхванал по улиците на Саркония. Не клаустрофобия, а още по-тъмно: влажен страх нещо да не се обърка, бунт на съмнението. Той го сграбчи, стисна гърлото му.
— Векторите стигнаха 073 — съобщи Дорс.
Гласът й беше спокоен, стабилен — чудодеен балсам. Той се вкопчи във ведрата му увереност и потисна собствената си паника.
Писъците на корекциите в последната секунда отекнаха в тясната кабина. Бързият ритник на ускорението…
Светкавица, която ги връхлиташе в синьо и златно…
… грохот. Навън — през другия край, на петнайсет хиляди светлинни години разстояние.
— Онзи стар професор… прав беше, да му се не види — рече той.
Дорс въздъхна — единствената й притеснена въздишка.
— Идеите за съществуването бледнеят… пред фактите на съществуването. Да, любов моя. Животът е по-велик от всякакви приказки за него.
5.
Жълто-зелено слънце ги поздрави. А след малко и имперски постови кораб.
Снишиха се и побягнаха. Бърз завой — и се врязаха в кервана от кораби, потеглил към входа на голяма червеева дупка. Компютрите, отчитащи търговските такси, приеха натрапничеството му, без да мрънкат. Беше се изучил доста. Дорс го поправяше, ако се обърка.
Вторият им скок през хиперпространството им отне само някакви си три минути. Изскочиха далеч оттам, до едно помръкнало червено джудже.