Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Тунелите бяха приятно затоплени — засега колонистите все още разточителстваха с разхода на енергия, но не студът щеше да е проблем за тях. Може би по-скоро топлинният капацитет на машините и излъчващите топлина сто и трийсет тела биха създали проблеми, ако не се намереше начин да бъдат изразходвани или преобразувани в използваема енергия.
Колонистите се събраха да се сбогуват с него и Дейвлин се изуми от увереността, оптимизма и надеждата им. Беше направил всичко необходимо, за да ги уведоми за незначителните им шансове за спасение и за невероятно тежката ситуация, в която се намират. Но тъкмо той беше човекът, пътувал до безброй ненаселени кликиски светове. Тъкмо той беше открил как да задейства транспорталите и в глупостта си те бяха уверени, че Дейвлин Лотце може да се справи с всичко. Защо да не им позволи да изпитват тази увереност? Ако не успееше, никой друг нямаше да узнае и всички те щяха да бъдат погребани под леда. Беше им необходимо да вярват.
Кметът, изглежда, очакваше от него да произнесе вдъхновена реч, но Дейвлин каза само:
— Ще направя всичко възможно да доведа помощ.
И без да губи повече време, излезе навън и запечата люка към хибернационните тунели. Напрегнал всички сили срещу брулещия вятър и свистящите парчета лед, се дотътри до хангара, вмъкна се в малкия кораб с полупразни резервоари, включи двигателите и го насочи през вилнеещите вихрушки към призрачно мержелеещото се агонизиращо слънце. Не направи никакви изчисления дали ще достигне, или не до най-близката система. Просто щеше да лети. Трябваше да се надява, че ще стигне достатъчно далеч.
82.
Ческа Перони
След като скитническите инженери приключиха с възстановяването на гъбения град, Ческа покани майка Алекса и отец Идрис в реконструирания им дом.
Скитническите екипи продължаваха да кръстосват гората с тежките си машини. Вече бяха успели да възстановят отделни части от опустошения пейзаж и да издигнат временни убежища за бездомните терокци.
— Не знам дали щяхме да се справим без помощта ви — каза майка Алекса.
Ческа кимна тържествено.
— Хидрогите разрушиха и много наши небесни мини и традиционния ни начин на живот. Но ние упорстваме и воюваме, и съхраняваме онова, което ценим повече от всичко. Нашите народи имат много общо помежду си.
Отец Идрис вдигна поглед към органичната маса, закрепена на върха на световното дърво с подпорни напречни греди.
— Изглежда… различно.
— Изглежда прекрасно — добави Алекса. — Да се качим.
Ческа и въодушевеният Кото Окая придружиха-терокските лидери в резиденцията им, откъдето бяха управлявали в по-добри времена.
— Справил си се чудесно, Кото.
Ексцентричният инженер преливаше от гордост.
— Ние скитниците сме добри в това отношение, говорителко.
Само за един месец заедно със своя екип беше успял да се справи със задача, която на терокците би отнела години.
Във възстановената зала за приеми Алекса и Идрис се поспряха, за да изчакат зрението им да свикне с мекото изкуствено осветление. После заоглеждаха усмихнати и невярващи променената обстановка.
— Страхувах се, че ще се наложи да изоставим целия гъбен риф — промълви Алекса.
Кото закрачи из помещението като оставена да се разхожда играчка с навита пружина.
— Предварително се запознахте с плановете, но ето това е, което направихме. Подсилихме носещите стени със здрави греди и материал от световните дървета. Можех да използвам метал или полимерни съставки, но реших, че предпочитате естествени материали. — Той почука с кокалчетата на пръстите си една от здравите греди с вълнообразна повърхност, които служещ за подпори в просторното помещение. — В основите на града трябваше да изградим цяла мрежа от скоби и подпори. В момента изглежда малко грубичко, но можете да засадите пълзящи растения или друга зеленина, с които да ги покриете.
— Нашите хора ще са доволни, че могат да се завърнат в своя дом — каза Идрис.
— Дом — промълви Алекса развълнувано. — Тук в тази зала за приеми коронясахме Рейналд. Сякаш беше вчера. А сега и Рейналд, и Бенето са мъртви. — Тя се обърна към Идрис, в очите й имаше сълзи. — Защо Сарейн вече толкова време не си идва? Сигурна бях, че ще дойде.
— Натон ни увери, че скоро ще се прибере — отвърна Идрис.