Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Кото ги поведе из многобройните коридори на рифа.
— Вижте, навсякъде инсталирахме канализация и тръбопроводи. Много от старите вентилационни системи бяха неефикасни и преплетени. Някои от тях дори бяха задънени. Който е отговарял за поддръжката на циркулационните системи, просто ги е продължавал напосоки.
Идрис погледна съпругата си.
— Да, действително беше точно така.
— Е, сега вече са по-ефикасни. Ще забележите очевидната разлика, когато започнете да ги използвате.
Кото обикаляше наперено около двамата терокци, които оглеждаха изумени и невярващи всички промени и подобрения; съмняваше се, че някога ще разберат как да използват повечето от тях.
Сякаш доловила мислите му, Алекса докосна мускулестата ръка на съпруга си.
— Това са промени, с които ще свикнем, Идрис. Нашият свят вече никога няма да е същият.
Кото пак забърбори:
— Достатъчна част от града е възстановена, за да може една трета от първоначалното население да се настани в него… може би дори половината, ако предпочитате да живеете по-нагъсто.
— Няма да се наложи да сме нагъсто — въздъхна Алекса. — Твърде много от нас загинаха при нападението.
Кото се притесни.
— Май прекалено се въодушевих…
Задъхан и изпоцапан със сажди, по коридора от външната платформа се появи бащата на Ческа и извика:
— Ческа!
Щом видя дъщеря си, отметна потната коса от челото си и продължи:
— Току-що пристигна един от корабите ни със съобщение от корабостроителниците на Оскивъл. Дел Келъм се нуждае от помощта на Кото.
Инженерът повдигна вежди.
— Но аз все още имам много работа тук!
Ден се ухили.
— Келъм е открил малък изоставен кораб на хидрогите. Напълно запазен. Решил, че ти си най-подходящият, който да го проучи. Ако изобщо проявиш интерес, разбира се.
— Истински космически съд на дрогите? — ахна инженерът. — И то функциониращ? Не просто някакви натрошени отломки като онези, които Ханзата е отнесла оттук?
— Цял и непокътнат, първа подобна възможност за някой дързък изследовател.
Кото имаше цяла върволица от постижения в кариерата си и Ческа беше убедена, че сред всички кланове няма по-подходящ от него за тази работа. Той притежаваше ненаситна любознателност, беше изучил всички ханзейски и илдирийски технологии и дори беше изчел всички достъпни документи за кликиските руини, които бяха предоставили археолозите.
— Трябва да отидеш, Кото.
— Но тук все още има толкова много…
Тя повтори думите отчетливо, една по една:
— Трябва да отидеш, Кото.
Той се опъна по детински само още за секунда, след което се ухили.
— Да… Да, трябва. Кога можем да тръгнем?
Ден направи широк жест към вратата.
— Веднага. Горските пожари вече са потушени и Торин Тамблин иска да се върне на водните мини на Плумас. Той ще те откара.
Бъбрещият възбудено Кото тръгна припряно, а Ческа придружи Идрис и Алекса до един балкон, от който можеха да наблюдават несекващите дейности. От далечината до слуха им достигаше глухият тътен на машините, виждаха терокците и скитниците да разчистват овъглените останки от мъртвите световни дървета. Екскавационните и прочистващите екипи бяха разчистили повечето рухнали стволове и ги бяха натрупали на огромни купчини на изпепелен от пожарите парцел. Ческа не знаеше какво мислят да правят с тях.
Погледна надолу и видя Ярод да се изкачва по широкия ствол към гъбения риф. Свързан със съзнанието на световната гора, той се катереше с бързината на гущер. Когато стигна мрежата от подпори и скоби под основната структура, изпълзя по тях и дойде при тримата на балкона.
Зеленият жрец беше почти на възрастта на сестра си Алекса: лицето му беше покрито с татуирани символи на уменията, които беше усвоил по време на службата си на световните дървета. Когато се бе върнал при изпепелената гора, изглеждаше страшно изтощен и съсипан, но сега се беше възстановил напълно.
— Нося съобщение от световната гора, с което тя отправя предложение към Ческа Перони — предложение, което би било от огромна полза за нейните скитници. Бихте ли искали да вземете със себе си част от рухналите дървета? Да ги отнесете? Това е дървен материал с изключителни качества.
— Това е великолепен подарък, говорителко Перони — каза Идрис. — Скъпоценен подарък.
— Но далеч не достатъчен, за да ви се отплатим за всичко, което направихте за нас — добави Алекса.
Ческа се опита да овладее огромната си радост. Никъде другаде в Спиралния ръкав никой нямаше достъп до материал от световни дървета не само за конструктивни цели, но дори за украса.
— Аз съм… впечатлена. Откакто са напуснали Земята, нашите кланове обитават астероиди, кораби и негостоприемни планети. Рядко сме разполагали с лукса на дървото, а сега вие ни предлагате много повече, отколкото бихме могли да използваме за нуждите си.