Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Защото тя е неговата майка — промълви Джейк.
— Двамата са свързани, да. Мога ли да разчитам, че ще си държиш устата затворена?
— Да.
— И ще се опиташ да издигнеш стена около съзнанието си — това също е много важно.
— Ще се опитам, но… — Джейк сви рамене, за да покаже, че не знае как точно да направи това.
— Добре — каза Роланд. — И аз ще направя същото.
Вятърът отново зафуча. „Мост над буйна река“ бе заменена от нещо на „Бийтълс“ (поне според Джейк) — онази песен, чийто припев завършваше с „бийп-бийп-ммм-бийп-бийп, йе“. Дали това парче бе известно в прашните, загиващи градове между Гилеад и Меджис, зачуди се момчето. Имаше ли кръчмарски музиканти като Шеб в тези градове, които да свирят с пиянски хъс „Карам си колата“ на разстроени пиана, докато Лъчите се топяха и лепилото, крепящо световете в едно цяло, постепенно се разсъхваше и вселената провисваше?
Джейк тръсна рязко глава, сякаш така можеше да я прочисти. Неговият дин продължаваше да го наблюдава и момчето изведнъж изпита нетипично за него раздразнение.
— Ще си държа устата затворена, Роланд, и ще гледам да запазя мислите си само за себе си. Не се тревожи за мен.
— Не се тревожа — рече Стрелеца и Джейк изведнъж бе обзет от изкушението да надзърне в главата на своя дин, за да провери дали казва истината, ала успя да се въздържи. Тази идея бе ужасна, и то не само защото да шпионираш чуждите мисли беше нередно — липсата на доверие бе като киселина, разяждаща отношенията между хората. Ка-тетът им и без друго бе достатъчно крехък, а ги чакаше важна работа.
— Добре — кимна момчето.
— Добре! — изджавка сърдечно Ко с такъв тон, сякаш казваше „работата е уредена“. Това накара и двамата да се засмеят.
— Знаем, че е тук — рече Роланд, — докато той най-вероятно не подозира, че присъствието му ни е известно. А при тези обстоятелства това е най-доброто за нас.
Джейк кимна. Тези думи го поуспокоиха.
Докато се приближаваха към скривалището си, видяха, че Сузана бе пропълзяла до отвора на пещерата. Тъмнокожата жена подуши въздуха и се намръщи, ала щом ги забеляза, гримасата й се превърна в усмивка.
— Виждам хубави мъже! Кога станахте, момчета?
— Преди малко — отвърна Роланд.
— И как се чувствате?
— Прекрасно — каза Стрелеца. — Когато се събудих, имах главоболие, но вече ми мина.
— Наистина ли? — попита Джейк.
Неговият дин кимна и стисна момчето за рамото.
Сузана ги попита дали са гладни и те кимнаха в отговор.
— Ами влизайте тогава — каза жената. — Да видим какво можем да измислим за закуска.
ТРИ
Сузана откри яйчен прах и няколко кутии говежда яхния с царевица, а Еди намери отварачка и малък газов партигрил. В момента, в който го включи, грилът веднага заговори:
— Здравейте! Три четвърти от резервоара ми са пълни с бутилирания газ на „Гамри“, който можете да си купите в „Уол-Март“, „Барнабис“ и другите хубави магазини! Когато поръчате „Гамри“, вие поръчвате качество! Не е ли малко тъмно, а? Да ви помогна ли с някоя рецепта или готварски съвет?
— Ще ми помогнеш, ако млъкнеш — каза Еди и грилът не се обади повече. Младият мъж се зачуди дали го беше обидил, ала после махна с ръка и си каза да не мисли за глупости.
Роланд отвори четири консерви с праскови, подуши ги и кимна.
— Хубави са — рече. — Сладки.
Тъкмо привършваха с угощението си, когато въздухът пред пещерата потрепна и миг по-късно Тед Бротиган, Динки Ърншоу и Шийми Руиз се появиха пред очите им. Заедно с тях, треперещ от страх и облечен в овехтял, избелял гащеризон, беше и Отродът, който Роланд бе поискал да доведат.
— Влезте и хапнете — покани ги любезно Роланд, сякаш в четирима телепортиращи се индивиди нямаше нищо необичайно. — Има предостатъчно.
— Сигурно ще пропуснем закуската — рече Шийми. — Няма ме много в…
Преди да успее да довърши, коленете му се подгънаха и той се строполи пред входа на пещерата — очите му се бяха обърнали, а от ъгълчето на устните му се проточи тънка струйка пяна. Той се загърчи като обезумял на земята; краката му ритаха във въздуха, а гумените му мокасини оставяха хаотични бразди в праха.
Десета глава
Последно съвещание
(Сънят на Шийми)
ЕДНО
Сузана не можеше да повярва, че седем души са способни да предизвикат такъв хаос. Всъщност осем, ако броим и Отрода (чиято заслуга за бъркотията бе значителна). В мига, в който зърна Роланд, той падна на колене, вдигна ръце над главата си и започна да прави теманета на Роланд, като при всеки поклон удряше силно челото си в земята. В същото време се дереше с пълно гърло на причудливия си, богат на гласни език, а погледът му беше прикован в Стрелеца. Това бе напълно достатъчно да убеди Сузана, че нейният дин беше нещо като Бог за тези създания.