Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— О, подробностите са най-лесни за уреждане, милорд. Какъв път бихте предпочели?

Офицерите и джентълмените на масата се спогледаха: изобщо не се бяха замисляли по въпроса.

— Може би с варовикова настилка? — опита се да помогне Стрейндж. — Варовиковата настилка е хубава.

— Много е прашна в сухо време, а като завали, става на река от кал — отвърна лорд Уелингтън. — Не, не. Варовиковата настилка не върши работа. Ако ще е такъв път, по-добре никакъв.

— Какво ще кажете за паваж? — предложи полковник Мъри.

— От паважа ботушите на войниците ще се износят — каза Уелингтън.

— Пък и на артилерията няма да се хареса — отбеляза джентълменът с лисича коса и лисича физиономия. — Дяволски ще се измъчат да влачат оръдията по паважа.

Някой предложи чакълен път. Но срещу него Уелингтън имаше същото възражение като срещу варовиковата настилка: в дъжда той ще се превърне в река от кал, а португалците смятат, че и утре ще вали.

— Не — каза Негова светлост. — Според мен, мистър Стрейндж, най-много ще ни бъде от полза път като римските пътища, с канавки от двете страни, за да се оттича водата, и хубави, добре подредени плоски камъни.

— Много добре — отвърна Стрейндж.

— Ще тръгнем на зазоряване — обяви Уелингтън.

— В такъв случай, милорд, ако някой бъде така добър да ми покаже откъде трябва да минава пътят, аз веднага ще се заема.

На сутринта пътят беше на мястото си и лорд Уелингтън препусна по него на любимия си кон Копенхаген, а Стрейндж го съпровождаше, яхнал Египтянина, своя любим кон. С обичайния си решителен маниер Уелингтън изтъкна нещата, които особено му харесват в пътя, както и онези, които не му харесват:

— …Но всъщност трудно мога да намеря недостатъци. Това е отличен път! Само утре го направете малко по-широк, ако обичате.

Лорд Уелингтън и Стрейндж се договориха, че по правило пътят ще се появява два часа преди първата военна част да стъпи на него и ще изчезва час след като по него е минал последният войник. Така френската армия нямаше да може да се възползва от пътищата. Успехът на плана зависеше от това хората на Уелингтън да дават на Стрейндж точни сведения за началото и края на придвижването на армията. Естествено, предвижданията им не винаги бяха точни. Близо седмица след първия път полковник Макензи от 11-и пехотен полк дойде при лорд Уелингтън много ядосан и се оплака, че магьосникът е направил така, че пътят да изчезне, преди неговият полк да стигне до него.

— Докато стигнем Селорико, милорд, пътят изчезваше под краката ни! Час по-късно вече изобщо го нямаше. Не може ли магьосникът да извиква видения, за да проверява какво правят отделните части? Доколкото разбирам, това не е никак трудно за него! Така ще се увери, че пътищата няма да изчезнат, преди всички да са минали по тях.

Лорд Уелингтън отсече:

— Магьосникът е затрупан с работа. Бересфорд се нуждае от пътища68. Аз се нуждая от пътища. Наистина не мога да моля мистър Стрейндж постоянно да се взира в огледала и легени с вода, за да проверява къде се намира всяка отклонила се част. Вие с вашите момчета не бива да изоставате, полковник Макензи. Това е.