Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Престани с глупостите — каза Мо Панов. — Не разбирам какво изобщо искаш да кажеш.
— Искам да кажа, докторе, че Едуард Нюингтън Макалистър е заек. Наостря уши при най-малкия знак за някакъв конфликт или подмолни действия и офейква начаса. Той е един от най-добрите аналитични умове, но не е квалифициран да ръководи такава тайна операция. Ще трябва безславно да напусне сцената и дълго след това смехът ще кънти в ушите му, повярвайте ми.
— Беше ужасно убедителен с Дейвид и мен — намеси се Мари.
— Просто му е бил даден сценарий, по който да говори. „Забаламосайте ги“ — са му казали. Да се придържа към текст, чието съдържание малко по малко ще се изясни на принудения да действа, след като той си е отишъл.
— И кой е написал този сценарий? — попита Панов.
— Бих искал да знам. Никой от хората, с които се свързах във Вашингтон, не знае, включително хора, които би трябвало да са наясно. Те не ме лъжеха; след всичките тези години се научих да разпознавам лъжите. Цялата работа е толкова дълбока и пълна с противоречия, че в сравнение с нея случаят „Тредстоун 71“ изглежда като аматьорски опит — а той не беше такъв.
— Кетрин ми каза нещо — прекъсна го Мари. — Не знам дали ще помогне за решаването на проблема, но се е загнездило в главата ми. Тя каза, че някакъв човек е пристигнал в Хонконг, нарече го „държавник“, който бил много повече от обикновен дипломат. Мислеше, че това има някаква връзка с всичко, което се случи.
— И как е името на този човек?
— Не ми каза. По-късно, когато видях Макалистър на улицата с нея, предположих, че е той. Но може би не. Нервният човек, който разговаря с мен и Дейвид, трудно може да бъде наречен дипломат, а още по-малко държавник. Сигурно е някой друг.
— Кога ти го каза? — попита Конклин.
— Преди три дни, когато ме криеше в апартамента си в Хонконг.
— Преди да те докара в Туен Мун? — Алекс се наведе напред.
— Да.
— И после не го ли спомена повече?
— Не, и когато я попитах, каза, че няма смисъл да храним надежда. Трябвало още да се „поразрови“ в случая. Така се изрази.
— И ти се задоволи с това?
— Да, защото тогава мислех, че, общо взето, нещата са ми ясни. Нямах причини да я разпитвам. Тя рискува работата и дори живота си, за да ми помогне — така поне смятах, — и то, без да се консултира с някого и да провери казаното от мен, което други биха направили, за да са сигурни. Ти спомена думата „необичаен“, Алекс, но я си представи това, което аз изложих пред нея, беше толкова необичайно и толкова шокиращо — като се започне от серията лъжи, поднесени от Държавния департамент, и се стигне до изчезнали хора от ЦРУ — подозрения, които падат върху хора с много високи постове от вашето правителство. Друг човек би се отдръпнал и отказал помощ.
— Твоята благодарност е без значение — каза меко Алекс. — Скрила е от теб информация, която е трябвало да знаеш. Боже, след всичко, на което двамата с Дейвид сте били подложени…
— Грешиш, Алекс — прекъсна го Мари. — Казах ти, мислех си, че я разбирам, но ти не ме остави да довърша. Най-жестокото нещо, което можеш да предложиш на човек, който прекарва всяка минута в паника, е надежда, която се оказва фалшива. Когато дойде ударът, не си в състояние да го понесеш. Повярвай ми, повече от година живях с човек, който отчаяно търсеше отговори. Получи много малко и само за да открие, че са лъжливи. Измамните надежди не са лекарство за този, който се надява.
— Тя е права — каза Панов, като кимна и погледна към Конклин. — А мисля, че и ти го знаеш, нали?
— Така е — отговори Алекс, сви рамене и погледна часовника си. — Във всеки случай сега идва ред на Кетрин Стейпълс.
— Но тя ще бъде охранявана! — Мари на свой ред се наведе напред и доби загрижен вид. — Ще предположат, че и двамата сте дошли тук заради мен, и ще се досетят, че сте се свързали с мен и аз съм ви разказала за нея. Освен това те знаят, че някой ще тръгне след нея. Очакват го. Ако се придържат към линията на досегашното си поведение, могат да ви убият!
— Не, не могат — каза Конклин, стана и отиде при телефона до леглото. — Не са толкова добри — добави той просто.
— Кретен! — прошепна Матю Ричардс, седнал зад волана на малката кола, паркирана на улицата срещу апартамента на Кетрин Стейпълс.
— Не си достатъчно благодарен, Мат — каза Алекс, който седеше до мъжа от ЦРУ. — Не само че не изпратих подробна оценка на твоите действия, но дори не се възпротивих да бъда държан под наблюдение. Благодари ми, вместо да ме обиждаш.
— По дяволите!
— Какво им каза в офиса?
— Ами какво бих могъл? Че съм бил нападнат, за Бога.
— От колко души?