Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Джейсън почака, докато светлината от велосипеда на пазача се превърна в малка точица в далечината, тогава бързо пресече пътя до колата си и се приближи до дървото с белега. Изрови сака и се зае да подрежда необходимите инструменти. Съблече якето си заедно с калъфа на ловния нож на колана на тъмния си панталон и от другата страна пъхна автоматичния пистолет с един-единствен куршум. Взе две макари, свързани с тънка тел, дълга един метър, и си помисли, че този смъртоносен инструмент при дадените обстоятелства беше много по-надежден от другия, който беше изобретил в Хонконг. Нави телта по равно на двете макари и внимателно ги пъхна в задния джоб на панталона си. След това взе малко фенерче, което закачи за предния си джоб. В левия джоб сложи фишеци, които бяха сгънати и придържани от ластик, и заедно с тях три кибрита и малка восъчна свещ. Най-неудобното за носене беше ръчната резачка за тел с размери на клещи. Той я пъхна в левия заден джоб и освободи закопчалката между двете къси дръжки, така че те се отвориха и се притиснаха в плата. Накрая взе необходимите дрехи, които бяха стегнати здраво, за да може обемът им да бъде сведен до минимум, намести вързопа на гърба си и го препаса с каиш на кръста. Можеше да не се наложи да използва дрехите, но не биваше да оставя нищо на случайността — беше прекалено близо.
„Ще го пипна, Мари! Кълна се, ще го пипна! И ще заживеем отново заедно. Толкова те обичам! Имам такава нужда от теб!
Спри! Няма никакви хора, има само мишени. Никакви емоции, всеки, който застане на пътя ти, трябва да бъде елиминиран. Нямам полза от теб, Уеб. Ти си мекушав и аз те презирам. Слушай, Делта — слушай, Джейсън Борн!“
Убиецът по необходимост зарови сака с якето си и бялата риза и се изправи между боровете. Гръдният му кош се изду; мисълта за това, което му предстоеше, караше една част от него да бъде уплашена и несигурна, а другата — яростна и хладнокръвна.
Джейсън се прокрадваше в северна посока от дърво до дърво, докато стигна до колата, която беше минала покрай него. Автомобилът беше паркиран отстрани на пътя; на предното му стъкло се виждаше голям надпис. Той се приближи, докато ясно видя китайските йероглифи: „Това превозно средство принадлежи на правителството. Докосването до която и да е част е строго забранено. За кражбата на този автомобил, извършителят ще бъде наказан със смърт.“
В долния ляв ъгъл беше написано с дребен шрифт: „Народен печатен цех номер 72. Шанхай.“
Джейсън се зачуди колко стотици хиляди такива табелки са направени от печатен цех 72 до този момент. Може би те служеха за застраховка.
Той продължи напред, докато стигна до откритото пространство близо до ярко осветения портал. Очите му проследиха дългата зелена ограда. Надясно тя се губеше в тъмнината на дърветата, наляво стигаше може би на около шейсет метра от входа и обграждаше пространство, предназначено за паркинг, после рязко извиваше на юг. Както очакваше, в Китай резерватът за птици беше заграден с висока ограда, за да не могат да проникват бракониери. Както Д’Анжу се беше изразил: „Птиците се уважават в Китай от векове. Смятат се едновременно за деликатес за небцето и очите.“ Еко. Еко го нямаше вече. Чудеше се дали Д’Анжу е страдал… Нямаше време за това.
Гласове! Борн рязко извърна глава към портала и се хвърли в близките храсти. Китайският офицер и нов доста по-млад пазач излязоха от къщичката. Вторият буташе велосипед, а офицерът държеше малко радио, долепено до ухото му.
— Ще започнат да пристигат веднага след девет часа — каза военният и свали радиото, като сгъна антената. — Колите са седем и се движат на разстояние от по няколко минути.
— А камионът?
— Той ще бъде последен.
Пазачът погледна часовника си.
— В такъв случай можеш да отидеш да прибереш колата. Ако има телефонна проверка, знам как да се справя.
— Уместна идея — съгласи се офицерът, сложи радиото на колана си и хвана дръжката на колелото. — Знаеш ли, нямам никакво търпение към тези бюрократи от женски пол, които лаят като кучета.
— А би трябвало — настоя пазачът със смях. — Първо трябва да избереш най-грозните и да се представиш блестящо между краката им. Ами ако изпратят доклад за несъвестно изпълнение на служебните ти задължения? Можеш да загубиш хубавата си работа.