Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Вие говорите нашия език — каза учуден пазачът. — В колата ви няма шофьор.
— Министърът нареди така. Бил съм много пъти в Пекин. Уговорката ни беше да вечеряме заедно.
— Но резерватът е затворен и наблизо няма ресторант.
— А дали той остави бележка за мен?
— Тук никой не оставя нищо освен забравени вещи. При мен има много хубав японски бинокъл, който мога да ви продам изгодно.
Борн видя. Отвъд портала на около трийсет крачки в сянката на голямо дърво имаше човешка фигура във военна униформа. Офицер. Дрехата му беше закопчана с четири копчета отпред, а на кръста носеше дебел колан, на който висеше кобур. Оръжие.
— Съжалявам, но нямам нужда от бинокъл.
— Но можете да го купите за подарък, нали?
— Имам малко приятели, а децата ми крадат.
— Тъжна работа. Нищо друго освен приятели и деца — и, разбира се, духовете.
— Сега аз наистина искам да намеря министъра. Сключваме важни сделки за много милиони.
— А този бинокъл струва само няколко юани.
— Е, добре! Колко?
— Петдесет.
— Взимам го — каза хамелеонът нетърпеливо и бръкна в джоба си, като хвърляше небрежни погледи през зелената ограда, докато пазачът изтича до малката постройка. Китайският офицер се отдръпна назад в сянката, но все още наблюдаваше входа. Сърцето на Джейсън тупаше като барабан — както много пъти дотогава през времето, прекарано в „Медуза“. Беше разкрил тази стратегия. Делта познаваше азиатския ум. Потайност.
— Погледни колко е страхотен! — извика пазачът, като изтича обратно до портала с бинокъла в ръка. — Сто юана.
— Нали каза петдесет!
— Не бях забелязал лещите. Невероятни са. Дай ми парите, и аз ще ти го хвърля през оградата.
— Много добре — каза Борн, но задържа ръката си, преди да пъхне банкнотата през решетките. — Имам само едно условие, крадец такъв. Ако случайно те разпитат нещо за мен, не искам да изпадна в неудобно положение.
— Да ме разпитат ли? Това е глупаво. Тук няма никой освен мен.
Делта беше прав.
— Но ако случайно бъдеш разпитан, настоявам да кажеш истината за мен! Аз съм френски бизнесмен, който спешно търси министъра на текстилната промишленост, защото колата ми беше непростимо забавена.
— Както желаеш. Парите, моля.
Джейсън подаде юаните през оградата, пазачът ги пое и хвърли бинокъла през портала. Борн го улови и погледна китаеца умолително.
— Имате ли представа къде може да е отишъл министърът?
— Да, и аз щях да ви кажа, без да ми плащате допълнително за това. Хора с такова високо положение като вас и него без съмнение биха отишли в ресторанта „Тинг Ли Гуан“. Това е любимото място на богати чужденци и на могъщите хора от нашето велико правителство.
— Къде се намира?
— В градината на Летния дворец. По пътя насам сте минали покрай него. Като се върнете петнайсет-двайсет километра, ще видите великата порта Донг Ан Мен. Минете оттам и ще ви покажат пътя, но си дайте документите. Пътувате без шофьор и това е странно.
— Благодаря ви! — извика Джейсън и изтича към колата. — Vive la Frdnce!
— Колко хубаво — каза пазачът, сви рамене и се върна на поста си, броейки парите.
Офицерът тихо се приближи до къщичката и потропа на стъклото. Нощният пазач подскочи, стана от стола си и отвори вратата.
— О, господине, уплашихте ме! Сигурно сте заспали на някое приказно местенце в нашия чудесен резерват, били сте заключен вътре и сега не можете да излезете. Ще ви отворя вратата веднага!
— Кой беше този човек? — спокойно попита офицерът.
— Чужденец, господине. Френски бизнесмен, който има много неприятности. Доколкото разбрах, трябвало да се срещне тук преди часове с министъра на текстилната промишленост и да отидат да вечерят заедно, но автомобилът му бил забавен. Много разстроен беше. Не иска да бъде притесняван от проверки.
— Какво е името на министъра?
— Уенцзу каза, струва ми се.
— Почакай отвън.
— Разбира се, господине. А порталът?
— След малко. — Военният вдигна телефона на малкото бюро и набра. — Мога ли да зная номера на министъра на текстилната промишленост Уенцзу?… Благодаря ви. — Офицерът натисна вилката, чу сигнал свободно и набра отново. — Министър Уенцзу, моля?
— На телефона — каза нервен глас от другата страна на линията. — Кой се обажда?
— Служител от Министерството на търговията, господине. Извършваме проверка на френски бизнесмен, който има делова среща с вас…
— Велики Боже, пак ли оня идиот Ардисон! Какво е направил пък сега?