Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Познавате ли го, господине?
— Много бих искал да не го познавам изобщо! Всичко иска да бъде специално. И на слон няма да му издържат нервите! Смята, че когато се изсере, замирисва на лавандула!
— Вие сте планирали да вечеряте с него?
— Вечеря ли? Може и това да съм казал, за да го накарам да си затвори устата днес следобед! Естествено, чува само това, което иска да чуе. Китайският му е плачевен. От друга страна, възможно е да е използвал името ми, за да получи резервация в някой ресторант. Нали ви казвам, всичко трябва да е специално за него. Дайте му каквото иска. Пълен лунатик, но иначе безвреден. Бихме го изпратили със следващия самолет обратно за Париж, ако глупаците, които представлява, не плащаха толкова пари за такива третокачествени материали. Хайде, не ме притеснявайте повече, забавлявам се. — Министърът рязко затвори.
Армейският офицер остави слушалката на мястото й и излезе навън при нощния пазач.
— Думите ти бяха верни — каза той.
— Чужденецът беше доста развълнуван, господине. И доста объркан.
— Казаха ми, че и двете особености са характерни за него. — Офицерът замълча и след малко добави: — Сега можеш да отвориш вратата.
— Разбира се. — Пазачът бръкна в джоба си и извади връзка ключове. Той спря и погледна офицера. — Не виждам вашия автомобил, господине. На километри оттук няма никакъв транспорт. Летният дворец е първият…
— Телефонирал съм за кола. Ще бъде тук след десет-петнайсет минути.
— Страхувам се, че тогава няма да съм тук, господине. Ето, виждате ли по пътя фар на велосипед. Това е човекът, който застъпва на смяна. Аз си отивам след пет минути.
— Аз ще почакам тук — каза офицерът, без да обръща внимание на думите на пазача. — От север идват облаци. Ако донесат дъжд, ще използвам постройката за подслон, докато пристигне моята кола.
— Не виждам никакви облаци, господине.
— Очите ти вече не са така зорки.
— Съвсем вярно. — Чу се звънецът на велосипеда. Пазачът, който щеше да поеме смяната, стигна до оградата и нощният пазач тръгна да отключи вратата. — Вие, младите, известявате пристигането си като ангели небесни.
— Искам да ти кажа нещо — каза рязко офицерът и спря пазача по средата на пътя. — И аз като чужденеца не искам да попадна в неудобно положение, задето съм си позволил един час сън на това прекрасно място. Нали обичаш работата си?
— Разбира се, господине.
— И допълнителните доходи от продажбата на забравени вещи, като например японски бинокъл?
— Господине…
— Слухът ми е остър, а пискливият ти глас силен. Не казвай нищо за мен и аз няма да разправя за неетичните ти постъпки, за които без съмнение ще бъдеш вкаран в стаята с пистолет в ръка, за да се застреляш сам. Поведението ти заслужава порицание.
— Не съм ви видял, господине! Кълна се в духовете на моята душа!
— Ние в партията отхвърляме напълно мисълта за духове.
— Тогава ще се закълна в каквото искате!
— Отваряй вратите и се махай.
— Първо да си взема колелото, господине! — Пазачът изтича на няколко метра покрай оградата, изкара велосипеда си и отключи входа. Кимна на новия човек, бързо му подаде ключовете и се качи на колелото, като въздъхна с облекчение. След минута се изгуби в тъмнината на пътя.
Вторият пазач дойде до постройката, като тикаше своя велосипед за дръжките на кормилото.
— Можете ли да си представите? — обърна се той към офицера. — Синът на военачалник от Гуоминдана да застане на място, което досега се заемаше от глуповат селянин. На нас такива би трябвало да ни поднасят храната!
Борн забеляза бялата резка върху тъмното стебло на дървото, отби встрани и паркира между два бора. Изгаси фаровете и слезе. Бързо откъсна клони, с които да замаскира колата в тъмното. Инстинктът му подсказваше да работи бързо, но за нещастие след малко по пътя откъм Пекин се появиха фарове на кола. Джейсън легна ниско между храстите и наблюдаваше как автомобилът мина покрай него. Върху покрива му беше натоварен велосипед. След секунди шумът от двигателя рязко прекъсна; колата беше спряла на завоя на пътя. Съзнанието, че част от неговата кола може би е била забелязана от нечие опитно око, го накара да изтича от другата страна на пътя и да се скрие в гъстия шубрак между дърветата. Той се придвижи вляво, където отново се спотаи в сенчестите храсти и зачака да чуе някакъв шум, като едновременно с това наблюдаваше и двете страни на пътя.
Нищо. След малко наистина се чу шум, и когато видя от какво идваше той,всичко му се стори много странно. Човек с велосипед се носеше по пътя и въртеше педалите толкова бързо, сякаш животът му зависеше от това да постигне скорост, която му бе непосилна. Когато се приближи, Борн позна нощния пазач… на колело… а друго колело беше качено върху покрива на автомобила, който беше спрял малко по-нагоре по пътя. То за пазача ли беше? Не, разбира се, иначе колата щеше да продължи до самия портал… Второ колело? Друг пазач, който пристига на колело? Разбира се. Ако това, което мислеше, излезеше вярно, пазачът на входа щеше да бъде сменен и на негово място щеше да застане конспиратор.