Войната на близнаците

Кендерът надникна вътре. Килията беше натъпкана с двайсет или трийсет джуджета. Някои лежаха отпуснато на пода, а други спяха, опрели гърбове на стените. Имаше и някаква група, тихичко разговаряща в един от ъглите, която тутакси прекрати разговора си, когато вратата се отвори. В килията нямаше жени или деца: само мъже, които изгледаха Тас, гномчето и стража с изпълнени с омраза очи.

Кендерът сграбчи приятеля си точно преди Гнимш да пристъпи невиждащо вътре, все така улисан в дрънкане за хора, засядащи между етажите.

— Хм, хм — проточи Тас, като придърпа до себе си гнома и се обърна към пазача. — Обиколката беше наистина... ъъъ... поучителна. А сега, ако обичате, бихте ли ни отвели обратно в нашата килия, която, смея да твърдя, беше тъй светла, добре проветрена и... мисля, просторна... Аз и спътникът ми ви даваме тържественото си обещание повече да не предприемаме неразрешени екскурзии из вашия град, макар той да е изключително интересен и би ми се искало да видя повече от него. Ай...

Стражът не го слушаше. Ръката му грубо блъсна Тас във вътрешността на килията така, че кендерът се просна по корем.

— Е, кога най-после ще решите? — извика раздразнено гномчето, като последва спътника си. — Вътре или вън?

— Предполагам, вътре — произнесе опечалено Тас, като се изправи в седнало положение и отправи поглед към мрачните, смълчани дюлъри.

Стъпките на пазача се отдалечиха, сподирени от обидни подвиквания и крясъци, долитащи от съседните килии.

— Здравейте — каза бодро кендерът, без да предлага ръката си, за да се здрависат. — Казвам се Тасълхоф Кракундел, а това е приятелят ми Гнимш. Изглежда отсега ще споделяме една и съща килия, а? Та, как ви е името? Ъъъ, хей, един момент, не бих казал, че това е особено учтиво...

Тас се изправи на крака и се помъчи да отстъпи възможно най-далеч от дюлъра, който се приближаваше неумолимо към тях.

Джуджето бе необичайно високо. Лицето му почти не се виждаше изпод четинестата, сплъстена брада. Внезапно то им се ухили. Нещо проблясна и в ръката му изведнъж се появи нож. Дюлърът неотстъпчиво ги последва, даже когато Тас панически повлече след себе си гнома в един от близките ъгли.

— Квисаияхора? — изписка Гнимш, който най-сетне бе обърнал внимание на неприветливото място, където бе попаднал.

Преди кендерът да успее да отговори, джуджето го спипа за врата и опря ножа в гърлото му.

"Това е! — помисли си със съжаление Тас. — Този път със сигурност ще умра. Обзалагам се, че на Флинт това ще му се стори ужасно забавно."

В същия момент ножът на мрачното джудже се премести към рамото му и опитно преряза ремъка на торбичките, за да им позволи да се стоварят с тропот на пода.

За момент в килията настъпи пълен хаос. Дюлърите се хвърлиха едновременно да събират разпиляното. Джуджето, което бе нападнало кендера, грубо събра по-голямата част и си проби път с ритници и лакти, за да отнесе спечелената плячка. Тас установи, че почти всичките му вещи бяха изчезнали в рамките на по-малко от две секунди.