Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
ващо. Смятах, че всички сме съгласни, че сигурността на
нашия народ изисква много повече от това, да се намали
възрастта на пазителите. Позволихме прекалено много от
тях да си прахосват времето, особено момичетата. Ако
предприемеш необходимите действия за връщането им в
строя – а ти много добре знаеш какво имам предвид, – ре-
диците на пазителите чувствително ще укрепнат. Сегаш-
ният закон е напълно неподходящ, особено след като се уве-
рихме в провала на „тренировъчния“ ти експеримент.
Също толкова шокираща е новината, че замисляш да
освободиш охраната на Дмитрий Беликов. Не разбирам
какво точно става, но не можеш да се доверяваш само на
външни признаци. Може да се окаже, че си пуснала на сво-
бода едно чудовище – или най-малкото шпионин – сред нас.
Той би трябвало да бъде държан под по-строга охрана, от-
колкото е в момента.
Всъщност продължаващата ти подкрепа за изучаването
на магията на духа създава само неприятности и несъмнено
е причината да се стигне до тази неестествена ситуация.
Вярвам, че е имало причина този магически елемент да е
бил изгубен за нас от толкова векове. Нашите предшестве-
ници са осъзнали навремето колко е опасен и са го заклейми-
ли. Ейвъри Лазар е ярко доказателство за това, а твоето
дете чудо, Василиса Драгомир, сигурно ще я последва. Като
окуражаваш Василиса, ти всъщност подпомагаш упадъка
328
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
на фамилията Драгомир – древна родословна линия, заслу-
жаваща да угасне с достойнство в нашата история, а не
да бъде опозорена от някаква душевна болест. Подкрепата
ти за нея може да изложи на риск и собствения ти племен-
ник, на което никой от нас не желае да става свидетел.
Съжалявам, че те обременявам с толкова много упреци,
защото продължавам да се отнасям с най-дълбока почит
към теб и уважение към умението ти да управляваш тол-
кова много години нашия народ. Сигурна съм, че скоро ще
стигнеш до най-подходящите решения, макар да се боя, че
мнозина не споделят моята увереност в теб. Носят се слу-
хове, че народът може да се опита сам да реши проблемите
си, и аз се опасявам какво може да последва.
Писмото беше напечатано на принтер, нямаше подпис. За
миг Лиса не успя да го осмисли изцяло, защото беше напълно
погълната от частта за опозоряването и упадъка на фамилията
Драгомир. Това беше много близо до видението ѝ по време на
изпита.
Кристиан ѝ помогна да се съвземе и върне към реалността.
– Да. Ясно е, че Татяна е имала врагове. Но мисля, че това
вече е очевидно на този етап от играта.
– От кого е това писмо? – попита Ейдриън сърдито. Лицето
му бе потъмняло. Изглеждаше вбесен от тази едва прикрита
заплаха към леля му.
– Не зная – отвърна Амброуз. – Просто го открих сред ос-
таналите документи. Може би дори тя не е знаела от кого е
изпратено.
Лиса кимна в знак на съгласие.
– Писмото определено изглежда анонимно... но все пак имам
усещането, че е от някого, когото Татяна е познавала добре.
Ейдриън изгледа Амброуз с нескрито подозрение.
– Откъде да знаем дали ти самият не си подхвърлил това
писмо?
– Ейдриън – скастри го Лиса. Не се доизказа, но тайно се
надяваше да подтикне Ейдриън да провери аурата на Амброуз
за всичко, което тя може би нямаше да успее да открие.
– Това е смахнато – обади се Кристиан, като потупа с пръст
329
р и ш е л м и й д
листа. – Частта, отнасяща се до принуждаването на дампирите
да станат по-рано пазители. Какво, според теб, може да озна-
чава „действия“, за които Татяна е знаела?
Вече бях наясно с отговора. В бележката си Татяна споме-
наваше за внушението.
– Не съм сигурна – каза Лиса. Отново препрочете писмото
на ум. – Какво ще кажеш за частта с „експериментите“? Ми-
слиш ли, че става дума за тренировките на Грант с мороите?
– Точно това си помислих и аз – потвърди Амброуз. – Но