Последна саможертва
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Академия за вампири #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последна саможертва». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и влaдеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли – хранещи се с невинни жертви. Дампирите – полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Еди нямаше пистолет или нож. В двора не му бе позволено да
носи подобно оръжие. Когато нападателят се втурна за втори
път към него с насочен право към врата му нож, Еди използва
единственото оръжие, което имаше, за да спаси живота си.
Прободе мороя.
Дмитрий веднъж на шега бе отбелязал, че не е нужно да
си стригой, за да бъдеш наръган в сърцето със сребърен кол.
И нека си го признаем, пробождането със сребърен кол в
сърцето всъщност не причинява болка. А убива. Татяна бе
доказателството. Острието на ножа вече достигаше врата на
Еди, ала точно в мига, преди да пробие кожата му, се отпусна
надолу. Очите на непознатия морой се разшириха от шок и
болка, след което престанаха да виждат каквото и да било.
Беше мъртъв. Еди приседна на пети, загледан в жертвата си,
разгорещен от притока на адреналин, както става след всяка
сериозна битка. Внезапно се разнесоха викове, които при-
влякоха вниманието му, и той скочи на крака, готов да по-
срещне следващата заплаха.
Изведнъж се озова сред група пазители, откликнали на ви-
ковете на Лиса за помощ. Те огледаха сцената и незабавно ре-
агираха така, както ги бяха обучавали. Имаше мъртъв морой и
някой, който държеше в ръка окървавено оръжие. Пазителите
се нахвърлиха върху Еди, притиснаха го до стената и му отне-
ха сребърния кол. Лиса им извика, че грешат, че Еди е спасил
живота ѝ и...
– Роуз!
332
п о с л е д н а с а м о ж е р т в а
Обезумелият глас на Дмитрий ме стресна и ме върна об-
ратно в къщата на семейство Мастрано. Седях на леглото, а
той бе коленичил пред мен с изплашено лице. Сграбчи ме за
раменете.
– Роуз, какво става? Добре ли си?
– Не!
Отблъснах го и се втурнах към вратата.
– Трябва да... трябва да се върна в двора. Веднага. Лиса е в
опасност. Тя се нуждае от мен.
– Роуз. Роза. Почакай! – Дмитрий ме улови за ръката. От
хватката му не можеше да избяга никой. Завъртя ме към себе
си, за да застана с лице към него. Косата му още беше влажна
от душа. От него се разнасяше ухание на чисто, на сапун и
мокра кожа. – Кажи ми какво стана.
Набързо му разказах какво бях видяла.
– Някой се опита да я убие, Дмитрий! А аз не бях там!
– Но Еди е бил – изрече Дмитрий тихо. – Тя е добре. Жива
е. – Пусна ме и аз се облегнах уморено на стената. Сърцето
ми биеше до пръсване и макар приятелите ми да бяха в безо-
пасност, не можех да овладея паниката си.
– А сега той е в беда. Онези пазители бяха бесни...
– Защото още не знаят цялата истина. Видели са едно мъртво
тяло и оръжието, с което е станало убийството. Това е всичко.
Но след като съберат фактите и разпитат свидетелите, всичко
ще бъде наред. Еди е спасил един морой. Това му е работата.
– Но за да го стори, трябваше да убие друг морой – изтък-
нах аз. – Това не бива да става. – Звучеше като нещо съвсем
очевидно, дори глупаво твърдение, но знаех, че Дмитрий ще
ме разбере. Предназначението на пазителите беше да защита-
ват мороите. Те винаги бяха на първо място. Немислимо бе
да убиеш морой. Но също така беше немислимо и морой да се
опитва да убие друг морой.
– Това не е било нормална ситуация – потвърди Дмитрий.
Отметнах глава назад.
– Зная, зная. Просто не мога да се примиря, че съм я оста-
вила незащитена. Така отчаяно ми се иска да се върна обратно
и да я браня с цената на живота си. Точно сега. – Утре ми се
струваше безкрайно далеч. – Ами ако се случи отново?
333
р и ш е л м и й д
– Там има и други, които ще я защитят. – Дмитрий прис-
тъпи към мен и се изненадах, когато го видях да се усмихва,
особено на фона на последните мрачни събития. – Повярвай
ми, и аз искам да я защитавам, но бихме рискували живота
си напразно, ако заминем веднага. Почакай още малко и поне
рискувай живота си за нещо важно.
Паниката ми започна да стихва.
– А и Джил е важна, нали?
– Много.
Изправих се. Една част от мозъка ми се опитваше да ме
успокои относно нападението срещу Лиса, докато останалата
бе напълно обсебена от това, което бяхме постигнали тук.
– Все пак успяхме – заявих, като усетих как лека усмивка бав-
но разцъфтява на устните ми. – Въпреки всичко... някак си успях-
ме да открием изгубената сестра на Лиса. Осъзнаваш ли какво
означава това? Сега Лиса може да има всичко, което ѝ се полага.