Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Игрейн погледна през прозореца навън, където Сенсъм се опитваше да изкара група прокажени извън портите на манастира. Светецът мяташе буци пръст по нещастниците, крещеше им да вървят по дяволите и викаше на помощ другите монаси. Послушникът Тъдуол, който от ден на ден ставаше все по-груб с нас, подскачаше около господаря си и го окуражаваше. Войниците от охраната на Игрейн, които се излежаваха както обикновено край вратата на кухнята, най-накрая се появиха и използваха копията си, за да отърват манастира от болните просяци.
— Сенсъм наистина ли искаше да пожертва Артър? — попита Игрейн.
— Така каза Бедуйн.
Игрейн срамежливо ме погледна.
— Сенсъм обича ли момчета, Дерфел?
— Светецът обича всеки, скъпа кралице, дори младите жени, които задават нахални въпроси.
Тя се усмихна виновно, след това се намръщи.
— Сигурна съм, че не харесва жени. Защо не разрешава на никого от вас да се ожени? В други манастири монасите се женят, но вие не.
— Набожният и обичан Сенсъм — обясних аз, — смята, че жените ще ни отвличат от нашето задължение да почитаме Господ. Точно както вие ме отвличате от моята работа.
Тя се засмя, после внезапно си спомни, че тя самата трябваше да свърши нещо много важно и скри усмивката си.
— Има две думи, които Дафид не можа да разбере в последните няколко пергамента, Дерфел. Той иска да му ги обясниш. Какво е това „катамит“?
— Кажи му да пита някой друг.
— Наистина ще попитам някой друг — каза тя обидено. — А „камила“? Той казва, че не е вид въглища.
— Камилата е митично животно, лейди, с рога, крила, люспи, раздвоена опашка и огнен дъх.
— Прилича на Нуил — каза Игрейн.
— А! Евангелистките писатели на работа! Моите двама евангелисти! — каза Сенсъм, който се промъкна в стаята и се запъти към масата. Ръцете му още бяха мръсни от буците пръст, които беше хвърлял по прокажените. Той хвърли мнителен поглед към настоящия пергамент и сбърчи нос.
— Защо надушвам нещо гнило? — попита той.
Аз погледнах глуповато.
— От боба, който ядохме на закуска, лорд епископ — казах аз. — Моля за извинение.
— Удивен съм, че търпите неговата компания — обърна се Сенсъм към Игрейн. — А не трябваше ли да сте в параклиса, милейди? Да се молите за дете? Не е ли това всъщност вашата работа тук?
— Това със сигурност обаче не е ваша работа — каза Игрейн кисело. — Ако искате да знаете, лорд епископ, ние обсъждахме притчите на нашия Спасител. Вие сам ни говорихте веднъж за камилата и за игленото ухо.
Сенсъм изръмжа и погледна през рамото ми.
— И каква е сакската дума за „камила“, миризливи брат Дерфел?
— Нуил — казах аз.
Игрейн се засмя и Сенсъм я изгледа свирепо.
— Нима думите на нашия благословен Господ ви забавляват, милейди?
— Просто съм щастлива, че съм тук — каза Игрейн смирено, — но наистина бих искала да знам какво е това „камила“.
— Всеки знае! — каза Сенсъм подигравателно. — Камилата е риба, голяма риба! Като сьомгата — добави той срамежливо, — която понякога вашият съпруг се сеща да изпраща на нас бедните монаси.
— Ще му кажа да изпрати пак — каза Игрейн, — със следващите пергаменти, които ще прати на Дерфел, а аз знам, че това ще стане скоро, защото кралят много държи на това сакско Евангелие.
— Така ли? — попита Сенсъм недоверчиво.
— Много държи наистина, милорд епископ — каза убедено Игрейн.
Тя е умно момиче, много умно, а и красиво. Крал Брочваел е голям глупак, ако има любовница при такава кралица, но мъжете винаги постъпват глупаво, когато става въпрос за жени. Поне някои мъже, а най-големият глупак сред тях, предполагам, е Артър. Скъпият Артър, моят господар, най-щедрият от всички, и това е разказът за неговия живот.
Беше странно да се прибера у дома, особено както изобщо нямах дом. Имах няколко златни огърлици, няколко украшения, но с изключение на брошката на Сийнуин всичко продадох, за да осигуря на хората си поне храна през първите няколко дни след завръщането ни в Британия. Всичко друго, което имах, остана в Инис Трийбс и сега вече беше част от съкровището на някой франк. Бях беден, бездомен, не можех да дам нищо на моите воини, дори и зала, където да се храним, но те не ми се сърдеха. Те бяха добри хора и бяха дали клетва да ми служат. И те като мен бяха оставили в Инис Трийбс всичко, което не можеше да се носи. И те като мен бяха бедни, но никой не се оплакваше. Каван просто каза, че войникът трябва да приема своите загуби, както приема и плячката — с лекота. Иса (едно селско момче, което беше невероятен копиеносец) се опита да ми върне тънката златна огърлица, която му бях дал. Каза, че не било справедливо войникът да носи златна огърлица, когато неговият началник не носи. Но аз не я взех. Тогава Иса я подари на момичето, което беше довел от Беноик, а на следващия ден момичето избяга с някакъв странстващ свещеник и неговите курви. В страната беше пълно с такива пътуващи християни. Те наричаха себе си мисионери. Почти с всеки един от тях вървеше по една група вярващи жени, които трябваше да помагат по време на християнските ритуали, но хората говореха, че всъщност свещениците ги използвали по-скоро, за да прелъстяват хора по пътищата и да ги покръстват в новата религия.