Кралят на зимата

— Може би — каза Гуинивиър — воините, които са преживели такъв ужасен разгром като падането на Инис Трийбс, винаги стигат до вражда помежду си.

— Преживели? — казах аз грубо. — Аз го видях да напуска Беноик, лейди, но не помня да съм го виждал да преживява някакво страдание. Нито пък помня да е имал превръзка на ръката си, когато си тръгваше.

— Той не е страхливец — настоя внимателно принцесата. — Лявата му ръка е отрупана с воински пръстени, лорд Дерфел.

— Воински пръстени! — казах аз презрително, бръкнах с ръка в пояса си и извадих цяла шепа пръстени. Имах вече толкова много, че повече не си правех труда да изработвам нови. Пръснах металните кръгчета по тревата в овощната градина и стреснах хрътките, които потърсиха сигурност в краката на своята господарка.

— Всеки може да си намери воински пръстени, лейди.

Гуинивиър също се стресна от хвърлените пръстени, но после ритна един от тях настрани.

— Аз харесвам крал Ланселот — каза тя предизвикателно, като с това ме предупреди да внимавам с непочтителните си забележки. — И ние трябва да се грижим за него. Артър живее с вината за падането на Беноик и най-малкото, което можем да направим, е поне да се отнасяме с почит към оцелелите. Искам, заради мен, да бъдеш учтив с Ланселот.

— Да, лейди — казах аз с нежелание.

— Трябва да му намерим богата съпруга — каза Гуинивиър. — Той трябва да има земя и хора, които да командва. Бих казала, че Думнония има късмет, че той дойде тук. Ние имаме нужда от добри войници.

— Наистина имаме нужда, лейди — съгласих се аз.

Тя долови сарказма в гласа ми и се намръщи, но въпреки явната ми враждебност, тя не се отказа от целта, с която ме беше поканила в сенчестата овощна градина.

— Крал Ланселот — каза Гуинивиър, — иска да стане поклонник на Митра, и Артър и аз не искаме някой да му попречи.

Посягаха с такава лекота върху моята религия и усетих как лумна в душата ми пламъкът на гнева.

— Митра, лейди — казах аз студено, — е религия за смелите.

— Дори и ти, Дерфел Кадарн, няма защо да си създаваш нови врагове — отговори Гуинивиър не по-малко студено. Вече знаех, че, ако аз се противопоставя на желанията на Ланселот, тя ще стане мой враг. Без съмнение, помислих си тогава, Гуинивиър ще внуши същото на всеки друг, който би могъл да се обяви против посвещаването на Ланселот в мистериите на Митра.

— Нищо не може да се направи до зимата — казах аз, защото такъв отговор не ме задължаваше с нищо.