Кралят на зимата

— С помощта на Мерлин — добавих аз.

Едва в края на обяда нашият разговор се върна към Инис Трийбс и дори тогава Артър внимаваше да не споменава името на Ланселот. Вместо това той изрази съжалението си, че няма достоен дар, с който да ми се отблагодари за положените усилия.

— Достатъчна награда е това, че съм си вкъщи, лорд принц — казах, като не забравих и титлата, на която Гуинивиър толкова държеше.

— Мога поне да те нарека лорд — каза Артър, — и от днес нататък ще бъдеш наричан така, лорд Дерфел.

Аз се засмях, не защото бях неблагодарен, а защото тази титла на военачалник ми се виждаше прекалено щедра награда за направеното от мен. Освен това се чувствах и горд — хората наричаха някого лорд или господар, защото той е крал, принц, старейшина, или защото се беше прославил със своя меч. Обзет от суеверен страх, аз докоснах дръжката на Хюелбейн, за да не може гордостта ми да ме лиши от късмет. Гуинивиър се засмя, не с лошо чувство, беше й приятно да ме види толкова доволен. А Артър, който повече от всичко на света обичаше да вижда другите хора щастливи, беше двойно по-щастлив като ни гледаше. В онзи ден той самият също беше щастлив, но Артър винаги изразяваше радостта си по-тихо от другите хора. От както го познавах, аз не го бях виждал пиян, никога не го бях виждал да вдига шум и никога не съм го виждал да губи здравия си разум, освен на бойното поле. Той излъчваше едно непоклатимо спокойствие, което объркваше някои хора, защото те се страхуваха, че той може да прониква в душите им. Аз обаче мисля, че това спокойствие се дължеше на неговото желание да бъде различен. Той искаше другите да се възхищават от него и обичаше щедро да възнаграждава тези прояви на възхищение.

Шумът от чакащите просители стана по-силен и Артър въздъхна при мисълта за работата, която го чакаше. Той отмести чашата с вино и погледна извинително.

— Ти заслужаваш почивка, лорд Дерфел — каза Артър като нарочно погали ушите ми с моята нова титла, — но уви, много скоро ще те помоля да поведеш копиеносците си на север.

— Моите копиеносци са ваши, лорд принц — казах аз.

Той начерта с пръст един кръг върху мраморната маса.

— Ние сме обградени отвсякъде с врагове — каза той, — но истинската опасност идва от Поуис. Горфидид събира армия, каквато Британия не е виждала. Тази армия много скоро ще тръгне на юг. Страхувам се, че крал Тюдрик няма стомах за такава битка. Трябва да пратя в Гуент колкото може повече копия, за да поддържам лоялността на Тюдрик. Сей може да задържи Кадуи, Мелуас ще трябва да направи каквото може срещу Сердик, а всички останали отиваме в Гуент.

— Ами Аел? — попита Гуинивиър многозначително.

— Ние сме в мир с него — настоя Артър.

— Той действа според заплащането — напомни Гуинивиър, — а Горфидид много скоро ще му предложи достатъчно пари.