Кралят на зимата

Игрейн изглежда си мислеше точно за това.

— Иска ми се да съм познавала Мерлин — каза тя замислено.

— Той щеше да ви хареса — казах аз. — Винаги е харесвал красивите жени.

— Ланселот също, нали? — бързо попита тя.

— О, да.

— Не момчета, нали?

— Не.

Игрейн се засмя. Тя беше облечена в бродирана синя рокля, която отиваше на нейната бяла кожа и на черната й коса. На врата й висяха две златни огърлици, а на тънката й китка дрънкаха няколко гривни. Тя вонеше на изпражнения, но аз тактично се опитвах да не забелязвам това, защото ми дойде на ум, че кралицата носеше пелена, изцапана с първите изпражнения на новородено бебе — стар цяр против безплодие. Горката Игрейн.

— Ти мразеше Ланселот, нали? — внезапно каза тя с укор.

— От дъното на душата си.

— Не е честно! — скочи тя от рамката на прозореца и се заразхожда из малката стая. — Животът на един човек, не трябва да бъде разказван от неговите врагове. Я си представи моят живот, разказан от Нуил.

— Коя е Нуил?

— Ти не знаеш ли? — каза Игрейн и се намръщи. Тогава предположих, че Нуил е любовница на мъжа й. — Наистина не е честно — настоя Игрейн, — защото всеки знае, че Ланселот е бил един от най-добрите воини на Артър. Всеки!

— Аз не.

— Но той сигурно е бил смел!

Загледах се през прозореца и се опитах да бъда честен пред себе си, опитах се да намеря нещо добро, което да мога да кажа за своя най-зъл враг.

— Той можеше да бъде смел — казах аз, — но предпочете да не бъде. Понякога се сражаваше, но обикновено избягваше битките. Страхуваше се да не получи белези на красивото си лице, разбираш ли? Той беше много суетен. Събираше римски огледала. Стаята с огледалата в двореца на Бан беше негова. Той можеше да си седи там с часове и да се възхищава на себе си.

— Не вярвам да е бил толкова лош, колкото го описваш — възропта Игрейн.

— Мисля, че той беше дори по-лош — казах аз. Не ми е приятно да пиша за Ланселот, защото споменът за него е като петно върху живота ми. — Най-лошото в него — казах аз на Игрейн — беше безчестието му. Ланселот лъжеше съзнателно, защото искаше да скрие истината за себе си, освен това знаеше как да накара хората да го харесват, когато той искаше това. Той можеше да очарова и рибата в морето, скъпа моя.

Тя подсмръкна, недоволна от моите думи. Без съмнение, когато Дафид, син на Груфуд, превежда това, Ланселот ще бъде излъскан точно както самият той би искал. Бляскавият Ланселот! Честният Ланселот! Красивият, танцуващият, усмихнатият, остроумният, изисканият Ланселот! Той беше крал без кралство и лорд на лъжите, но ако Игрейн наложи своите представи, за поколенията Ланселот ще бъде образец на съвършенство, най-великият сред кралското воинство.