Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Хиро отива до гишето. Някакъв мъж разговаря по телефона на кантонски диалект, което означава, че в действителност крещи. Хиро го познава — това е проконсулът на Порт Шърман. Потънал е дълбоко в разговора, но определено е забелязал мечовете на Хиро и го наблюдава внимателно.
— Много сме заети — казва той, докато затваря слушалката.
— Сега сте още по-заети — отговаря му Хиро. — Бих искал да наема вашия кораб, „Коулуун“.
— Много е скъпо — отсича мъжът.
— Току-що захвърлих насред улицата един чисто нов мотоциклет последен модел, защото ме мързеше да го бутам половин пряка до гаража — обяснява Хиро. — Разполагам с такава разплащателна сметка, че ум да ви зайде.
— Повреден е.
— Оценявам вашата любезност — не желаете да ми откажете направо — казва Хиро, — но случайно знам, че в действителност той не е повреден, така че трябва да приема вашето изявление за отказ.
— Не е на разположение — казва мъжът. — Вече е нает.
— Още не е напуснал пристана — отбелязва Хиро. — Така че можете да откажете този ангажимент, като използвате някое от извиненията, които току-що ми предложихте. В такъв случай аз ще ви платя повече.
— Не можем — възразява мъжът.
— Тогава ще изляза на улицата и ще осведомя бежанците, че „Коулуун“ потегля за Ел Ей точно след един час и че на борда има достатъчно място за двайсет бежанци — кой превари, той завари — безапелационен е Хиро.
— Не — стряска се мъжът.
— И ще им кажа да се свържат лично с вас.
— Къде искате да отидете с „Коулуун“? — пита мъжът.
— На Сала.
— Ама защо не казахте веднага! — възкликва мъжът. — Тъкмо там отива и другият ни пътник.
— Има и още някой, който иска да отиде на Сала?
— Точно това ви казвам и аз. Паспорта ви, моля.
Хиро подава документа. Мъжът го пъха в един процеп. Името на Хиро, личните му данни и снимките се прехвърлят дигитално в биоса на франчулата и след като почуква малко по клавишите, мъжът убеждава устройството да изплюе ламинирана лична, карта със снимка.
— Излизате на кея с това — обяснява му той. — Важи за шест часа. Сам се разбирайте с другия пътник. А после никога повече не желая да ви виждам.
— Ако ми трябват още консулски услуги?
— Винаги мога да изляза и да кажа на хората — заявява мъжът, — че някаква чернилка с мечове изнасилва наред китайски бежанки.
— Хммм. По-добре не помня да са ме обслужвали в Големия Хонконг на Господин Ли.
— Ситуацията не е нормална — тросва се мъжът. — Погледни през прозореца, гъз такъв.
По крайбрежието няма кой знае какви очевидни промени. Правчовците са организирали защитата си във фоайето на „Спектър 2000“: преобърнали са мебелите и са издигнали барикади. Вътре в самия хотел, както предполага Хиро, кипи трескава дейност.
Все още не е ясно срещу кого се отбраняват Правчовците. Докато върви по брега, Хиро не вижда кой знае какво: просто още китайски бежанци в торбести дрехи. Само дето някои от тях изглеждат много по-нащрек от останалите. Имат съвсем различно излъчване. Повечето китайци са приковали погледи в калта под краката си, а в мислите си изобщо не са тук. Но някои непрекъснато сноват нагоре-надолу по улицата и се оглеждат тревожно — а повечето от тези хора случайно са младежи с издути якета. И подстрижки от една съвсем различна стилистична вселена в сравнение с косите на другите. Наблюдава се присъствието на гел.
Входът към богаташкия вход е барикадиран с торби пясък, опасан с бодлива тел и пазен от стража. Хиро се приближава бавно, вдигнал ръце така, че да се виждат, и показва пропуска на началник-стражата — единственият бял човек, когото Хиро е видял досега в Порт Шърман.
И това го пропуска на кея. Просто ей така. Също като хонконгския франчулат, и той е празен, спокоен и не вони. Приливът го полюлява леко и това успокоява Хиро. Всъщност, кеят представлява просто поредица от понтони — платформи, построени върху плаващи буци стиропор, и ако не го охраняваха, сигурно най-накрая щяха да го отмъкнат и да го вържат за Сала.