Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
За разлика от обикновените пристани този не е тих и усамотен. По принцип хората закотвят яхтите си, заключват ги и си тръгват. Тук на всяка яхта се мотае поне по един човек — пие кафе, държи оръжието си така, че да се вижда и не откъсва очи от Хиро, докато той върви по кея. На всеки няколко секунди по понтоните отекват стъпки и покрай Хиро притърчат по един-двама руснаци, хукнали към „Кралицата на Кодиак“. Всичките са млади мъже, моряшко-войнишки тип, и се мятат на кораба, сякаш той е последният кораб от Ада. Навиквани от офицери, те търчат на постовете си и трескаво се захващат с моряшките си задачи.
На „Коулуун“ е къде-къде по-спокойно. И него го охраняват, но повечето хора там са келнери и стюарди, облечени в елегантни униформи с пиринчени копчета и бели ръкавици. Униформи, предназначени за използване на закрито, в приятни трапезарии с климатици. Тук-там се виждат неколцина членове на екипажа със зализани назад черни коси, облечени в тъмни анораци, които ги пазят от студа и водните пръски. Хиро вижда на кораба само един мъж с вид на пътник — висок, строен бял мъж с тъмен костюм, който се разхожда насам-натам и говори по мобилен телефон. Вероятно някакъв тъпанар от Индустрията, който иска да си направи дневна екскурзия и да поразгледа бежанците на Сала, докато си седи в трапезарията и нагъва изискани ястия.
Хиро е стигнал до средата на кея, когато на брега, пред „Спектър 2000“, настава същински ад. Започва се с дълга поредица от мощни картечни откоси, които като че не причиняват много поражения, но доста бързичко разчистват улицата. Деветдесет и девет процента от бежанците просто се изпаряват. Другите — младежите, които Хиро забеляза, вадят интересни хай-тек оръжия изпод якетата и хлътват в разни входове и сгради. Хиро ускорява малко крачка и тръгва обратно по кея, като се опитва да се крие зад по-големите яхти, та да не го уцели някой заблуден куршум.
Откъм водата по кея полъхва свеж бриз. На минаване покрай „Коулуун“ той подхваща аромата на цвъртящ в тигана бекон и врящо кафе и Хиро не може да се сдържи да не помедитира върху факта, че за последен път е ял в „Бирарията на Кели“ в „Дремни и продължи“.
Сцената пред „Спектър 2000“ е преминала в общ рев на небивало силен шум — всички вътре в хотела и извън него стрелят напред-назад по улицата.
Нещо докосва рамото му. Хиро се обръща да го изтръска и се оказва лице в лице с нисичка китайска сервитьорка, дошла по кея от „Коулуун“. След като успява да му привлече вниманието, тя отново връща ръцете си в оригиналната им позиция, а именно долепени до ушите.
— Ти Хиро Протагонист? — промълвява тя. Гласът й е заглушен от абсурдния грохот на престрелката.
Хиро кимва. Тя му кимва в отговор, отстъпва встрани и рязко извърта глава към „Коулуун“. С долепените до ушите ръце това прилича на някакво движение от фолклорен танц.
Хиро я следва по кея. Може би в края на краищата ще му позволят да наеме „Коулуун“. Тя го повежда по алуминиевото мостче.
Докато го изкачва, той поглежда към една от горните палуби, където двама членове на екипажа се мотаят с тъмните си якета. Единият се е облегнал на парапета и наблюдава престрелката с бинокъл. Другият, по-възрастният, отива при него, навежда се да огледа гърба му и го плясва няколко пъти между лопатките.
Мъжът сваля бинокъла да види кой го тупа по гърба. Очите му не са китайски. По-възрастният му казва нещо и с жест си „прерязва“ гърлото. И той не е китаец.
Онзи с бинокъла кимва, пресята се и натиска ключ на ревера си. Следващия път, когато се обръща, на гърба му с неоновозелен електропигмент е изписана една-единствена дума: МАФИЯ.
По-възрастният се обръща — и на неговото яке пише същото.
Преполовилият мостчето Хиро се обръща. И вижда, че е наобиколен от двайсетина членове на екипажа. Изведнъж по якетата на всички се изписва думата МАФИЯ. Изведнъж всичките се оказват въоръжени.
45
— Смятах да се свържа с Големия Хонконг на господин Ли и да подам жалба по повод държанието на техния проконсул тук, в Порт Шърман — шегува се Хиро. — Сутринта никак не желаеше да ми съдейства, когато настоях да наема този кораб вместо вас.
Хиро седи в първокласната трапезария на „Коулуун“. От другата страна на бялата ленена покривка е седнал мъжът, който Хиро преди сметна за смотаняк от Индустрията в отпуска. Той е облечен безупречно в черен костюм и има стъклено око. Не си е направил труда да се представи, все едно очаква Хиро вече да знае кой е той.