Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Защото те ми помогнаха да й извъртим един номер, който едва ли й е харесал — мрачно отвърна Стоун, отново с пушка между коленете.
А аз й позволих да ме прецака с тактика, която всеки новобранец би разгадал, добави мислено той. Налапах въдицата като последен глупак.
Но безпокойството му се дължеше и на още нещо, интелигентна и амбициозна личност като Мариса Фрийдман едва ли можеше да се мотивира единствено от желанието за отмъщение. Със сигурност имаше и друго нещо, но той нямаше представа за него. А ако някога се беше страхувал от нещо, то беше именно неизвестността.
Бързо установиха, че Анабел и Кейлъб са изчезнали безследно. Никой не ги беше виждал от двайсет и четири часа насам. Стоун отдели няколко минути за посещение в интензивното отделение на болницата. Състоянието на Алекс Форд не се беше влошило, но нямаше и подобрение. В крайна сметка реши, че това все пак е добра новина. Заковал поглед в бинтованата глава на приятеля си, той се наведе и стисна ръката му.
— Всичко ще бъде наред, Алекс — прошепна той. — Не знам дали ме чуваш, но аз ти обещавам, че всичко ще бъде наред. — Замълча за момент, пое си въздух и добави: — А ти си истински герой, Алекс. Благодарение на теб президентът е жив и здрав и никой друг не пострада.
Изведнъж се втренчи в ръката му. Стори му се, че пръстите леко стиснаха неговите. После отново го погледна в лицето и осъзна, че само така му се е сторило. Обърна се и тръгна към вратата, но нещо го накара да спре и да се обърне. При вида на приятеля, който се бореше за живота си, изведнъж го обзе огромно чувство за вина. Чак коленете му омекнаха.
Този човек лежи тук заради мен. А Кейлъб и Анабел може би вече са мъртви, отново заради мен.
По пътя се отби и на още едно място — антикварна книжарница в стария град Александрия. Преди време Стоун и Кейлъб бяха направили няколко услуги на собственика, а в замяна той им предостави едно тайно помещение в мазето на сградата, където Стоун държеше някои неща. В момента част от тях пътуваха на задната седалка на роувъра.
— Планината на смъртта? — каза Чапман. — Обясни ми за какво по-точно става дума.
Отговори Нокс, тъй като Стоун не прояви желание да отвори уста.
— Тренировъчна база на ЦРУ, затворена още преди моето време. Доколкото знам, била е доста гадно място. Използвали са я за подготовка на агенти по време на Студената война. Мисля, че вече отдавна е разрушена…
— Не е — внезапно се обади Стоун.
Нокс любопитно го погледна.
— Ходил ли си там наскоро?
— Да.
— Защо? — попита Чапман.
— По работа — неохотно отвърна той.
— Какво е разположението? — приведе се от задната седалка Фин.
Вместо отговор Стоун извади ламиниран лист хартия и му го подаде. Фин щракна осветлението и двамата с Чапман се наведоха над картата. В полетата имаше многобройни бележки, изписани с почерка на Стоун.
— Това място е ужасно! — възкликна след известно време Чапман. — Лаборатория с клетка за изтезания? Тъмница, в която те затварят с противника и чакат да видят кой кого ще елиминира?
— Там не е за хора със слаби нерви — обърна се да я погледне Стоун. В очите му имаше въпрос.
— Аз не съм със слаби нерви — моментално го разгада тя.
— Добре е да го знае човек — каза той.
Очите й се плъзнаха по багажа, натоварен в задната част на джипа.
— Виждам, че разполагаш с пълен комплект отлежало оборудване — подхвърли тя.
— Точно така.
— Как ще процедираме? — обади се Нокс, който напусна шосе 29 и пое по магистрала 211. Не след дълго навлязоха в градчето Уошингтън, щата Вирджиния, окръг Рапаханок, разположено в подножието на планината Блу Ридж. То беше придобило световна известност с един първокласен ресторант, който вече четвърт век се славеше с изключителната си кухня.
Стоун проговори едва когато излязоха от градчето и поеха по тесния планински път.
— В базата се влиза по два начина — единия очевиден, другия не толкова.
— Мислиш ли, че тя я познава толкова добре? — погледна го Чапман.
— Подобно на Нокс тя също идва за пръв път. Не е имала възможност да бъде обучавана тук. Но не мога да дам категоричен отговор на въпроса ти. Явно знае за съществуването на базата и вероятно е направила задълбочени проучвания. Доколкото вече я познавам, сигурно е обходила всеки квадратен метър от нея.