Дяволският квадрат

— Точно обратното — поклати глава Стоун.

— При подобни операции ние се грижим за максимално прикритие — продължи Мин. — Но не и в този случай. Тя правилно ме посъветва да платя храната с кредитната си карта.

Още един червен флаг, който не забелязах, защото изгарях от желание да я хвана, мрачно си помисли Стоун. А тя отлично използва инстинктите ми.

— Каква беше целта? — попита на глас той.

— Отвличане на вниманието.

Два екипа, азиатски и руски, помисли си Стоун. Взех ги за външната и вътрешната стена, но се оказа, че не са. Мин отвлича вниманието ни, но какво прави другият екип?

Сърцето му се сви.

Ясно е какво прави. Прекалено ясно.

Опита се да се стегне и вдигна глава.

— Къде ги е отвела?

— Кого? — учудено се обади Чапман.

Стоун остана втренчен в лицето на Мин.

— Къде е отвела приятелите ми?

— Добър си — кимна Мин и скръсти ръце на гърдите си. — Тя каза, че бързо ще се досетиш.

— Къде? — изсъска Стоун и опря пистолета си в челото на азиатеца. — Казвай!

Усмивката остана върху лицето на Мин, но в очите му се появи безпокойство.

— Ще имаш ли куража да натиснеш спусъка пред всичките тези хора? — попита той.

— След три секунди ще разбереш — изсъска Стоун и вдигна ударника. Две от тях изтекоха и пръстът му започна да обира луфта на спусъка. — Няма връщане, да знаеш. Още миг, и си мъртъв.

— Тя каза, че ще ги отведе там, където е започнало всичко — моментално реагира Мин. — За теб и за „Трите шестици“. И пак там всичко ще свърши. Само това каза. А после добави, че ти ще разбереш за какво става въпрос.

— Оливър! — възкликна Чапман. — Имаш ли представа какви ги дрънка този?

Стоун бавно свали пистолета.

— Да, за съжаление — отвърна той.

Планината на смъртта. За мен там започна всичко.

Там и ще свърши.