Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Но знамението на машината, което гласеше, че хрътките ще му я отнемат, не беше халюцинация. Поне нямаше следи от хрътки.
На едно място сред отпечатъците от конски подкови и товарни коли стъпките на Калан просто свършваха.
Ричард отиде там и приклекна на коляно, за да разгледа следите отблизо. Забеляза, че последният отпечатък е само на пръстите на крака й. Беше по-дълбок от останалите и имаше ясно изразени ръбчета, сякаш бе скочила в нещо. Тъй като стъпките й свършваха там, значи беше скочила в карета или каруца.
С вледеняващо усещане за ужас Ричард осъзна, че Калан я няма. Не можеше да разбере какво е станало или защо е бягала по този начин, но ясно виждаше, че е напуснала спалнята, слязла е по стълбите, тичала е през платото и е скочила в каруца.
Всякакви коли отпътуваха непрекъснато. Навсякъде имаше отпечатъци от конски подкови и колелета. Никой не можеше да каже в коя карета или впряг е скочила Калан. А ако бе останала в някоя от тези каруци, можеше да е потеглила във всяка една посока, която води далеч от Двореца.
Няколко представители бяха напуснали Народния дворец през нощта. Повечето имаха и ескорти. Някои водеха целите си домакинства, всички, като се почне от стражите, обслужващия персонал, съветниците и момчетата за поддръжка, та до товарните коли с багажа, така че тази нощ бяха отпътували безброй карети и каруци.
Калан можеше да е във всяка една от тях.
Седемдесет и шеста глава
ПАТРУЛИТЕ, които бяха забелязали Ричард, го настигнаха, за да разберат какво се случва. Той видя как от далечината се появиха още войници на коне.
Преди мускулестият капитан на стражата да заговори, Ричард обясни:
— Майката Изповедник е слязла тук по тъмно. Следите й са поне на няколко часа. Дали ти или някой от твоите хора не сте я видели?
— Майката Изповедник ли? — Обърканият капитан поклати глава. — Не, Господарю Рал. Ние патрулираме още от преди да се стъмни. Щях да знам, ако някой я е виждал.
Ричард бе проверил Калан малко след като бе паднал мрак.
— Колко коли тръгнаха оттук, откак се стъмни?
Капитанът почеса здравия си врат, докато броеше наум.
— Десетки, Господарю Рал. Имаме дневници и записки. Мога да ви кажа точния брой.
— Добре. Приготви достатъчно от хората си заедно и ги прати по дирите на всяка една кола. Искам конниците да догонят всяка каруца, която е тръгнала оттук през нощта. Всяка една. Да проверят всеки впряг и всяка кола.
Мъжът кимаше на заповедите, но изглеждаше объркан.
— Какво ще търсим?
— Майката Изповедник е напуснала стаята си по някое време през нощта. Възможно е нещо да я е преследвало, но тя е болна и е с висока температура, така че е по-вероятно да е била замаяна. Зная, че е слязла оттук и е скочила в някоя от каретите, отпътували през нощта. Не зная в коя, затова хората ти трябва да проследят всички впрягове и да ги проверят. Ако я открият, искам да я пазят и да я доведат обратно в Двореца.
— Знаете ли къде е скочила в каретата, Господарю Рал? Това може да стесни търсенето.
— Точно тук. — Ричард посочи последната й стъпка.
Лицето на мъжа разочаровано посърна.
— Всички коли трябва да завият оттук, когато тръгват.
— Тогава трябва да претърсим всичките — отвърна Ричард. — Прати конниците по следите им незабавно, преди да са се отдалечили много.
— Веднага, Господарю Рал. — Капитанът отдаде чест, като удари юмрук в гърдите си.
— И на мен ми трябва кон — изкомандва Ричард. — Веднага.
Капитанът се обърна и изсвири сигнал в тъмнината, при което още мъже се разтичаха в различни посоки. Само няколко секунди по-късно Ричард бе заобиколен от над сто души.
Когато десетина ездачи достигнаха до тях, мъжете се отдръпнаха, за да ги пропуснат. Конниците се събраха, за да чуят какво се иска от тях. Без да се обяснява, Ричард бързо огледа конете им. Той махна на един от тях да слезе от кобилата си, която изглеждаше доста силна. Мъжът скочи на земята.
— Капитанът ще ви предаде заповедите ми — каза Ричард, мушна крак в стремето и се метна на седлото. — Аз трябва да тръгвам.
— Ще проверим всяка кола, Господарю Рал — увери го капитанът. — Вие с някоя от групите ли ще тръгнете?
Ричард настояваше да проверят каруците за всеки случай, но се съмняваше, че ще я намерят. Ситуацията беше далеч по-сериозна и тепърва трябваше да разбере какво става.