Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Първото, което изникна в главата му, беше предупреждението на машината, че хрътките ще му я отнемат. Почти едновременно с това си спомни проснатото на пода безжизнено тяло на кралица Катрин, зверски изкормена от нечии остри зъби. Ричард пусна одеялото и скочи към леглото. Калан не беше там. Той огледа за миг разхвърляното празно легло, после усили фитила и се озърна. Нямаше я.
Щом вдигна глава, Ричард забеляза, че вратата към балкона зее отворена. Първата му мисъл беше, че навярно треската я е отвела към балкона, за да подири хлад в нощта.
Преди да излезе на балкона, погледът му бе привлечен от вида на собствената му раница на пода. Преди там беше и раницата на Калан. Знаеше го, понеже лично бе поставил и двете раници там. Каза си, че навярно Калан е искала да си вземе нещо и може да я е преместила. Нещо му подсказваше, че би било загуба на време да я търси.
Предпочете да изтича към балконската врата. Най-малкото, притесняваше се, че състоянието й може да се е влошило. Очакваше да я намери в несвяст. Но я нямаше и там.
Спалнята, също като балкона, не беше голяма. Нямаше как да не я види, ако беше там. Силно притеснен, надзърна през парапета, като се опасяваше да не би да е паднала. В тъмното не се виждаше добре, но все пак не беше невъзможно. Отдъхна си, като не видя нищо долу на земята.
Докато се извръщаше, за да влезе обратно, Ричард забеляза, че има и втори балкон. Не беше свързан, нито толкова близо, но той отиде до най-близкия до него парапет, за да огледа. Различи стълба, която се виеше надолу.
И тогава видя отпечатъка. Беше оставен от ботуш.
Ричард скочи на парапета и се прехвърли на другия балкон. Вратата там беше заключена и вътре в стаята бе тъмно. Беше възможно Калан да е влязла вътре и да е заключила вратата, но не му се вярваше. Не се връзваше. Ако се е уплашила от нещо, знаеше, че пред вратата пазят Морещици и гвардейци.
Вместо да разбива вратата, Ричард тръгна по най-вероятния път, по който можеше да е поела Калан. Хукна надолу по стълбата, докато не слезе на приземния етаж.
Лунната светлина, която пробиваше пелената от облаци, не беше особено ярка, но се виждаше достатъчно, за да различи стъпките на Калан. Дългогодишният му опит в разчитането на следи различи уникалната й походка. Виждаше начина, по който се е движела така, както можеше да различи изражението на лицето й.
Нямаше съмнение в това. Калан бе слязла по стълбите пред Двореца, кацнал на платото.
Това, което го притесняваше най-много, бе, че по следите й виждаше, че е бягала колкото й държат краката. Огледа се за други следи — за следите на евентуален преследвач, но не се виждаше нищо.
Не разбираше.
Ричард се изправи и се загледа към тъмното плато. От какво ли с бягала?
Седемдесет и пета глава
В ДАЛЕЧИНАТА СЕ ВИЖДАХА РАЗКОШНИ ГРАДИНИ, насечени от виещи се пътеки, но теренът край Двореца, където водеше стълбата, от която бе слязъл Ричард, представляваше открито пространство за товарене и разтоварване — там пристигаха доставките. Обикновените посетители влизаха в Двореца през множеството стълбища, прорязали вътрешността на платото, но най-знатните гости, които идваха с коне или карета, биваха посрещани отвън на платото, където бе издигната внушителна порта, намираща се между товарната зона и градините. През този вход гостите попадаха във великолепни широки коридори, които ги отвеждаха в крилата за гости. По-близо до Ричард, в по-слабо осветен участък, се намираха конюшните и сервизните помещения.
Той различи тъмните очертания на десетки карета и каруци, някои от които бяха оставени за през нощта, а други бяха в процес на товарене. От конюшните биваха извеждани коне, които оседлаваха или впрягаха. Дори и посред нощ представителите събираха багаж и напускаха двореца. Наоколо кипеше трескава активност. Никой не пристигаше. Всички впрягове напускаха.
Ричард се тревожеше за всичко, което се бе случило напоследък — както за представителите, които бяха решили да следват знаменията, така и за онези, които обещаваха помощ посредством пророчество. Искаше да знае какво стои в дъното на всичко, но в момента бе концентриран изцяло в това да намери Калан.
Ричард проследи стъпките й, които водеха в тъмнината горе на платото. Беше тичала с всички сили. По определени признаци в следите, например по извитото стъпало на места, той разбра, че се бе озъртала назад, сякаш нещо я беше преследвало. Ако тя самата бе преследвала, следите щяха да изглеждат по друг начин.
Нямаше никаква логика. Нямаше отпечатъци от преследвачи, но въпреки това страхът й бе ясно различим в оставените стъпки. Каквото и да я гонело, навярно е летяло, за да не остави следи. Освен това Ричард осъзнаваше, че високата температура може да е предизвикала халюцинации, от които тя да е бягала.