Без светлина [bg]

— Защо не останеш цялата нощ? — предложи тя.

— Не, не мога да го направя — поклати глава той и прокара пръсти през косата си. — Някоя нощ ще ни застрелят в леглото. Лош край на такова хубаво нещо.

За момент тя не продума и той чакаше, подпрял с ръце главата си, с поглед встрани, подобно на затаил дъха си ловец, вслушващ се в издайническото чупене на съчки от приближаващата се плячка.

— Искам да предприема нещо и да се разведа — каза тя. — Това направо ме подлудява.

— Ще бъде безумие, мила — рече Ласт. — Рано е още. Той ще научи. Ще накара да ме убият.

— Той нищо не знае. Дори не подозира. — Тя сложи ръка на гърба му и с два пръста започна да го масажира. — От години не забелязва нищо около мене, освен дали присъствам или не.

— Този човек е в информационния бизнес, Рейнър. Той знае. Всъщност вече започвам да си мисля, че прекалено много насилваме късмета си. Нещо сякаш не е наред през последните две седмици.

Ръката й на гърба му се спря.

— Какво имаш предвид?

— Не знам точно какво — каза той, подбирайки внимателно думите си. — Нещо става с него. Чувствам това.

Тя отпусна ръката си и седна в леглото.

— Обърни се — рече тя. — Да поговорим.

Ласт се обърна и седна, подпрян на лицевата дъска на леглото. Рейнър се настани редом, обърната с лице към него, подгънала кръстосаните си крака и се подпря с ръце отстрани. В тази поза той можеше да се наслаждава на чудесните й гърди. Той обичаше да я гледа така, а на нея това също й доставяше удоволствие. Светлата й коса бе разрошена.

— Нали веднъж ме попита защо никога не изглеждам засегната, натъжена или озлобена заради държането на Колин към мен?

— Да.

— Тогава ти отговорих с нещо несериозно.

Той кимна.

— Истината е, че когато се срещнахме с тебе във Веракрус, вече бях преминала етапа на „огорчението“ в така наречения наш брак. Това е отдавна минало. Трябваше да послушам първата му жена. Тя всъщност дойде при мен веднъж, преди да се оженим. Чудесна жена. Тя ми хареса и това следваше да ми послужи като предупреждение. — Рейнър замълча и погледна Ласт. — То има значение, но не знам дали ще го разбереш. Във всеки случай, когато всичките й предупреждения се сбъднаха, разбрах, че е била дълбоко права.

Тя млъкна и оправи с ръка косата си.

— Не съм чак такава гадна кучка — рече тя, — но не съм и някоя наивница. Бяхме женени от две години, тази къща беше съвсем нова, а бизнесът му тъкмо страхотно се бе разраснал. Невероятен разцвет. Изведнъж бизнесът се превърна в нещо огромно. Това стана, защото Брод Страсър и още един човек го бяха изкупили.

— Кой беше другият човек?

— Грък — странен тип, ако ме питаш — казва се Панос Калатис.

— Колин ли ти каза всичко това?

— Боже мой, не. — Но тя не обясни как беше разбрала. — Всъщност тези мъже притежават контролиращия дял, или поне Страсър, чрез едно от акционерните си дружества. Горкият Колин е само един служител за всичко. Просто е като високоплатено момче за поръчки и вече не е господар на себе си. Колин е умен, не съм казала, че не е. Само че… не изпитвам особено уважение към избора, който направи.