Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

Фарсал издаде дебел грухтящ звук и замря неподвижен.

Като скочи на крака, Валънтайн сграбчи падналия кинжал и застана над противника си. Трепереше, но не от страх, а от отслабването на напрежението, като тетива след пускането на стрелата. Ребрата го боляха от онази страшна прегръдка, а мускулите на ръцете и раменете трептяха и пулсираха в безброй различни ритми.

— Фарсал! — изрече той, побутвайки го с крак.

Никакъв отговор. Умрял ли е? Не. Големите бъчвовидни гърди бавно се повдигаха и отпущаха, и Валънтайн чуваше хрипкаво, прекъслечно дишане.

Валънтайн претегли кинжала на дланта си. Какво да прави сега? Слийт би казал: „Довърши поваления, преди да се е окопитил.“ Не може, убива се само в самозащита. И, разбира се, не се убива човек в безсъзнание, макар и самият той да е искал да те убие. Да убиеш друго разумно същество значи цял живот да те преследват кошмарни сънища — отмъщението на убития. Но и не можеше просто да се отдалечи, да остави Фарсал да дойде на себе си и да тръгне по петите му. Някоя лиана „птича мрежа“ би свършила полезна работа в такъв момент. Наистина Валънтайн забеляза друг вид увивно растение, здрава на вид лиана със зелени и жълти стъбла, дебели колкото пръстите му, която се катереше нависоко отстрани по дървото, и със силно дърпане смъкна пет огромни жили. Усука ги плътно около Фарсал, който се размърда и изпъшка, но не се свести. За десет минути Валънтайн го овърза здраво, стегна го като мумия от гърдите до глезените. Опита лианите; те издържаха на дърпането му.

Валънтайн събра малкото си вещи и се отдалечи бързо.

Свирепият двубой в гората го бе разтърсил издълбоко. Не само схватката, макар че тя беше твърде варварска и нямаше да му дава покой още дълго време, но и мисълта, че врагът вече не се задоволява само да шпионира, а и праща убийци. И щом е така, разсъждаваше той, мога ли да се съмнявам повече в истинността на виденията, които ми подсказват, че аз съм лорд Валънтайн?

Валънтайн не беше в състояние да разбере дори самото понятие предумишлено убийство. Човек в никой случай не отнема живота на другите. В познатия му свят това беше основна максима. Дори узурпаторът, сваляйки го, не бе се осмелил да го убие от страх да не го спохождат кошмарни сънища; но очевидно сега той беше готов да поеме този страшен риск. Освен ако, мислеше си Валънтайн, Фарсал не е решил сам да извърши опита за убийство като подъл начин да спечели благоразположението на своите работодатели, когато е разбрал, че Валънтайн се промъква към вътрешния пояс на Острова.