Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

След половин час стигна до едно разклонение на пътя. Когато пое наслуки по лявото разклонение, тихият бръмчащ звук на амулета за ориентиране изчезна, но се възстанови, щом се върна обратно по другото разклонение. Полезен уред, помисли си той.

Вървя непрекъснато до смрачаване. Тогава се настани за през нощта в една приятна горичка до кротко поточе и си позволи оскъдна вечеря от сирене и нарязано месо. Спа на пресекулки, изтегнат на студената влажна земя между две стройни дървета.

Събуди го първият розов проблясък на зората. Размърда се, протегна се, отвори очи. Бързо наплискване в поточето, да, после малка закуска, а след това…

Валънтайн чу звуци в гората зад себе си — пращене на клонки, нещо, което се движеше през храстите. Тихомълком се скри зад едно дебело дърво до брега на потока и надникна предпазливо иззад него. И видя от шубраците да изскача някакъв чернобрад мъж с мощно телосложение, който се спря до мястото, където бе спал, и се огледа внимателно.

Фарсал.

В поклонническа одежда. Но с кинжал, привързан с ремък под лакътя на лявата му ръка.

Около двайсет и пет крачки деляха двамата мъже. Валънтайн се навъси, обмисляйки алтернативите си, пресмятайки тактиката си. Къде ли е намерил Фарсал кинжал на този мирен остров? Защо ще върви по дирите на Валънтайн през гората, ако не за да го убие?

Насилието не беше присъщо на Валънтайн. Но да изненада Фарсал му се струваше единственият разумен начин на действие. За миг се заклати назад-напред на пети, съсредоточи мисълта си така, като че се готвеше да жонглира, и изскочи от скривалището си.

Фарсал се завъртя и успя да измъкне кинжала от ножницата точно когато Валънтайн се сгромоляса върху него. С внезапно отчаяно сечащо движение Валънтайн прасна странично с десницата си долната част на ръката на Фарсал така, че я вцепени, и кинжалът падна на земята; но след миг месестите ръце на Фарсал обгърнаха Валънтайн в смазваща хватка.

Те стояха вкопчени един в друг, лице срещу лице. Фарсал беше с една глава по-нисък от Валънтайн, но с по-едри гърди, широкоплещест, човек с тяло на бик. Той се напъваше да повали Валънтайн на земята; Валънтайн се бореше да се отскубне; никой от тях не успяваше да превие противника си, макар че вените на челата им набъбнаха и лицата им се зачервиха и подуха от напрежение.

— Това е лудост — пъшкаше Валънтайн. — Пусни ме, махни се. Аз не искам да ти сторя нищо лошо.

Фарсал само затегна хватката си.

— Кой те прати? — питаше Валънтайн. — Какво искаш от мен?

Мълчание. Мощните ръце, по скандарски силни, продължаваха неумолимо да натискат. Валънтайн се мъчеше да си поеме дъх. Болката го зашемети. Опита се да измъкне лактите си и да се отскубне от хватката. Но не успя. Лицето на Фарсал беше грозно и изкривено от усилие, очите му — свирепи, устните му — плътно стиснати. И бавно, но забележимо накланяше Валънтайн към земята.