Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

На четвъртия ден Валънтайн стигна до Терасата на възлизането. Спря за малко да се подкрепи, преспа в една тиха горичка и на сутринта продължи по-нататък, докато стигна до подножието на Третата скала.

Не знаеше нищо за механизма, който изкачваше флотерните шейни по скалните стени. Оттук виждаше малкото селище при флотерната станция, няколко къщурки, неколцина дякони, които работеха на полето, струпани до подножието на скалата шейни. Смяташе да почака до смрачаване и тогава да се опита да подкара шейните, но се отказа от намерението си: струваше му се твърде рисковано да се катери по тая шеметна височина без чужда помощ, като си служи със съоръжение, което не познава. Още по-малко беше склонен да накара дяконите насила да му помагат.

Оставаше му един изход. Пооправи изцапаните си от пътуването дрехи, придаде си вид на знатна особа и тръгна с важна походка към флотерната станция.

Дяконите — бяха трима — го гледаха хладно.

— Готови ли са флотерите за път? — попита той.

— Имаш ли работа на Третата скала?

— Да. — Валънтайн им отправи най-лъчезарната си усмивка, стараейки се същевременно да им покаже прикрита решителност, сила, самоувереност. Произнесе отсечено:

— Аз съм Валънтайн от Алханроел, поканен специално при Господарката. Чакат ме горе, за да ме заведат до Вътрешния храм.

— Защо не ни уведомиха за това?

Валънтайн повдигна рамене.

— Отде да знам? Явно някой е сбъркал. Трябва ли да вися тук, докато получите документите? Нужно ли е Господарката да ме чака? Хайде, задействайте флотерите си?

— Валънтайн от Алханроел… поканен специално при Господарката… — Дяконите се намръщиха, заклатиха глави, Споглеждаха се неловко. — Всичко това е много нередно. Кой, казваш, щял да те заведе дотам?

Валънтайн пое дълбоко дъх.

— Лично великата гадателка Тизана от Фолкинкип е пратена да ме вземе! — обяви той гръмко. — И ще я карате да чака, докато се щурате и се мотаете! Ще отговаряте ли пред нея за това забавяне? Знаете какъв нрав има великата гадателка!

— Вярно, вярно — съгласиха се дяконите нервно, като си кимаха един на друг, сякаш такава особа действително съществуваше и гневът й беше нещо много страшно.

Валънтайн виждаше, че е успял. С енергични нетърпеливи жестове ги призова да пристъпят към изпълнение на задълженията си и след малко беше вече на една шейна и летеше спокойно към най-високата и най-святата от трите скали на Острова на съня.