Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Не знам. Ще видим дали ще направи нещо и тогава ще действаме.
Те обсъдиха ситуацията шепнешком. Банкерът каза, чел ще говори от името на Перехил и ще се опита да реши нещата по мирен начин. Бързо претеглиха положителните и отрицателните черти на този подход. Проблемът, разбира се, беше, че похитителите очакваха пари, а Гавира носеше само кредитните си карти. Като съжаляваше още веднъж, че не са се обадили на полицията, Кварт обмисляше стратегията. Ако опитаха приятелския подход, щеше да има много приказки. Едно нападение изисква бързина, изненада, насилие. Идеята беше да не дават на противниците си възможност да мислят, да ги изненадат. А ако станеше най-лошото, той се надяваше, че Бог — или който беше дежурен тази нощ — ще се погрижи да няма жертви.
— Да влизаме.
Това е лудост, помисли си той. После взе тежка метална пръчка, пое си дълбоко дъх и отвори вратата. Чудеше се дали не трябваше и да се прекръсти.
Дон Ибраим разля кафе по панталоните си. Високият свещеник се беше появил на вратата по риза и с неприятна на вид метална пръчка в ръката. Дон Ибраим с мъка се изправи на крака и видя още един мъж зад свещеника, мургав и красив, и разпозна банкера Гавира. После се появи и младата херцогиня.
— Моля ви, успокойте се — каза високият свещеник. — Дойдохме да поговорим.
Все още по потник, с блестяща от потта татуировка на Испанския Легион на рамото му, Ел Потро Мантелет се изправи на койката си и стъпи с боси крака на пода. Той погледна към дон Ибраим сякаш питаше дали тази среща е уговорена или не.
— Изпраща ни Перехил — съобщи Гавира. — Всичко е наред.
Ако всичко беше наред, помисли си дон Ибраим, те нямаше да са тук, Перехил щеше да сложи четири и половина милиона на масата, а високият свещеник нямаше да държи металния прът. Нещо се беше объркало. Той погледна над рамената на тримата новодошли, очаквайки полицията да се появи всеки момент.
— Трябва да поговорим.
Това, което трябваше да направят дон Ибраим, Ла Ниня и Ел Потро, беше да изчезнат моментално оттук. Но Ла Ниня беше оттатък със стария свещеник, а бягството нямаше да бъде толкова лесно, защото трима души блокираха изхода. По дяволите късмета ми, помисли си той. По дяволите всички Перехиловци и свещеници на света. Знаеше, че да се замесиш с хора в расо носи нещастие — това беше ясно от самото начало.
— Има някакво недоразумение — каза дон Ибраим, за да спечели време.
Лицето на свещеника беше каменно. Металният прът отиваше на якичката му колкото чифт пистолети — на Христос. Дон Ибраим се подпря на масата, а Ел Потро го наблюдаваше като куче, което очаква заповед. Ако само можеше да защити Ла Ниня, помисли си дон Ибраим. И да се убеди, че тя няма да пострада, ако се случи най-лошото.
Събитията го подтикнаха да вземе решение. Младата херцогиня се огледа и очите й пламнаха.
— Къде го държите? — попита тя и без да чака отговор тръгна към затворената врата на каютата.
„Тази млада дама е полудяла“, помисли си дон Ибраим. Инстинктивно, Ел Потро стана и препречи пътя й. Той колебливо погледна към съучастника си, но дон Ибраим не знаеше как да реагира. В този миг банкерът мръдна, сякаш да защити жената и Ел Потро, по-решителен спрямо мъжете, му удари един ляв, който го отхвърли до стената. След това нещата се усложниха. Сякаш някъде в изгубената му памет беше прозвучал звънец, Ел Потро сви юмруци и започна да подскача из каютата, като нанасяше удари във всички посоки, готов да защити титлата си в категория „петел“. Гавира беше отпратен към един шкаф, пълен с метални чаши, които с трясък изпадаха. Младата херцогиня се наведе, за да избегне едно от десните крошета на Ел Потро и се насочи към каютата, където беше старият свещеник, а дон Ибраим се развика на всички да се успокоят. Никой не го послуша.
Ла Ниня, дочула шума, излезе да види какво става и се сблъска с младата херцогиня, докато Гавира, който несъмнено искаше да си отмъсти за удара на Ел Потро, тръгна към дон Ибраим с определено недобри намерения. Високият свещеник погледна колебливо към металния прът в ръката си, хвърли го на земята и отстъпи, за да се предпази от Ел Потро, който още се целеше във всичко, което се движеше, включително собствената си сянка.
— Спрете! — молеше дон Ибраим. — Спрете!
Обхваната от истерия, Ла Ниня блъсна младата херцогиня и хукна към банкера, сякаш да му извади очите. Гавира я спря с един некавалерски удар, който я отхвърли обратно в каютата сред разветите волани на роклята й, точно в краката на стария свещеник, който беше завързан за стола и с превързани очи. В този момент дон Ибраим забрави за мисията си на дипломат. Лъжливият адвокат обърна масата, наведе глава, както го бяха научили Кид Тунеро и дон Ернесто Хемингуей в бар „Флорида“ в Хавана и с вика „Вива Запата!“ — това беше първото, което му дойде на ум — хвърли своите сто и десет килограма срещу банкера и двамата се блъснаха в другата стена на каютата. Точно тогава Ел Потро удари свещеника в лицето с дяво кроше, Кварт се хвана за лампата, за да не падне; жицата присветна, когато се измъкна от контакта и лодката потъна в мрак.