![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— … ЕСТЕСТВЕНО НИЕ НЕ БЯХМЕ ТОЛКОВА ГЛУПАВИ, ЧЕ ДА РАЗЧИТАМЕ САМО НА ТЕБ.
Тъй като се страхуваше, че Старите могат да прекъснат връзката, Емерсън побърза да каже:
— Почакайте! Все още мога да ви помогна. Но трябва да разберете… ние, човеците, не обичаме да ни държат на тъмно. Няма ли да ми обясните защо ви трябват данните на „Стрийкър“? Какво му е толкова специалното на онзи флот от древни кораби, който открихме?
Този въпрос озадачаваше земянитските бегълци от три дълги, ужасно тежки години.
О, имаше лесен отговор. Когато излъчиха образи от Плиткия куп, Крейдейки и Орли предизвикаха религиозни схизми из Петте галактики. Съпернически кланове и съюзи, които векове наред бяха сдържали враждите си, пратиха бойни флоти, за да си осигурят информацията на „Стрийкър“ — и особено координатите на древната армада, — преди противниците им да ги изпреварят.
Някои твърдяха, че Призрачната армада може да е на благословените Прародители, завърнали се да видят потомците си след два милиарда години. Но в такъв случай защо беше тази агресивна реакция? Нима всички догматични различия нямаше да се разрешат, когато истината станеше всеобщо достояние?
Емерсън усети колебание. После слабо загатване за съгласие, сякаш гласът очакваше да се случи още нещо. Междувременно спокойно можеше да си поговори с умния вълкон, просто за да убие времето.
— ВСИЧКО ТОВА Е СВЪРЗАНО С ПРЕГРЪДКАТА НА ВЪЛНИТЕ. ПРЕЛЕСТНОТО ПРИТЕГЛЯНЕ, КОЕТО СТАРИТЕ РАСИ ЗАПОЧВАТ ДА УСЕЩАТ, ЩОМ ЗАГУБЯТ ИНТЕРЕС КЪМ ЗВЕЗДНИТЕ ПЪТИЩА. ВСИЧКИ НИЕ СЛЕДВАМЕ ТОВА ПРИВЛИЧАНЕ И ИЗОСТАВЯМЕ ПРЕДИШНИТЕ СИ ПРОТИВОРЕЧИЯ, ЗА ДА СЕ СЪБИРАМЕ КРАЙ МАЛКИ ЧЕРВЕНИ СЛЪНЦА, КЪДЕТО УМОВЕТЕ НИ МОГАТ ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАТ И ПРЕЧИСТВАТ.
ПОСЛЕ МНОЗИНА ПРОДЪЛЖАВАТ КЪМ МЕСТА КАТО ТОВА, КЪДЕТО ДИШАЩИТЕ КИСЛОРОД И ВОДОРОД МИРНО СЕ ОБЕДИНЯВАТ В ПРЕГРЪДКАТА И ДОКАЗВАТ, ЧЕ ДЕЙСТВА НЯКАКЪВ ПЛАН, ВЕЛИЧЕСТВЕН И ПРЕКРАСЕН…
Емерсън чу някъде пред себе си тихо тракане. Той внимателно остави устройството и забърза към източника на звука. От другия си джоб извади втори уред, който преди дни бе откраднал от кабинета на Джилиън Баскин.
— … МАКАР ЧЕ ВИНАГИ Е ОСТАВАЛО ЗАГАДКА КЪДЕ ОТИВАТ ОТТУК ОБЕДИНЕНИТЕ РАСИ. ПО-МЛАДИТЕ КЛАНОВЕ БЕЗКРАЙНО СПОРЯТ ПО ТОЗИ ВЪПРОС, НО ТРАНСЦЕНДЕНТНИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ НИКОГА НЕ ОБЯСНЯВАТ КАКВО СТАВА ПОСЛЕ. ИМАМЕ САМО НАМЕЦИ И СТРАННИ ИЗЛЪЧВАНИЯ ОТ…
Емерсън напрегнато се съсредоточи, за да скрие мислите си. Той зави зад поредния ъгъл и внезапно видя пред себе си звездна светлина, което проникваше през кристална плоскост. Познаваше това място. Тук се намираше главният комуникационен лазер, дебела тръба, която заемаше по-голямата част от пространството и беше насочена през голям прозорец.
Оттук се виждаше вълшебната обвивка на „Стрийкър“, дебела цял метър, но съвсем прозрачна. Тя покриваше почти целия кораб с пласт, който едновременно бе чудотворен и смъртоносен.
Наблизо стоеше фигура, задълбочена над отворения контролен пулт. Емерсън позна умелите движения на ръцете, извършващи бързи промени на лазерната система. Едната беше очевидно изкуствена, а останките от главата бяха затворени в огледален купол. Киборгови елементи като тези бяха спасили живота на главния им корабен инженер. Щедрост, проявена от друга, по-доброжелателна фракция Стари — или поне така си мислеше навремето екипажът.
До Суеси лежеше голямо инфочетящо устройство и няколко кристални инфоклетки — достатъчно, за да поберат всички спечелени с мъка открития на „Стрийкър“.
— Здравей, Ханес — каза Емерсън.
В този момент едновременно се случиха няколко неща.
Фигурата рязко се завъртя, вдигнала в ръка оксижен.
Гласът прекъсна обяснението си с изненадано изсъскване, което сякаш проблясна в главата на Емерсън като електрическа мълния. Той извика и инстинктивно вдигна ръце към слепоочията си. Но тази реакция продължи само миг. Като скърцаше със зъби, Емерсън насочи откраднатия плазмен пистолет покрай лъскавия купол на Суеси.
— Престанете, иначе ще стрелям в лазера! Знаете, че болката не ми действа.
Мълнията незабавно изчезна.
— СЕГА ВЕЧЕ НАИСТИНА ВЯРВАМЕ, СЛЕД КАТО ПОВТОРИХМЕ ГЛУПАВАТА ГРЕШКА ДА ТЕ ПРИЕМАМЕ ЗА ДАДЕНОСТ. НАШИТЕ КОМПЮТЪРНИ МОДЕЛИ ПОСТОЯННО ПОДЦЕНЯВАТ НЕВЕРОЯТНАТА ТИ ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ПРИСПОСОБЯЕМОСТТА ТИ ДА Е БИЛА ПОДСИЛЕНА ПО ВРЕМЕ НА ПРЕСТОЯ ТИ НА ПРЕЖДЕВРЕМСКИЯ СВЯТ?