Пепеляшка и царският син

Българските полкове не бяха по-многобройни, при все че влязоха в тях и нови войници, не бяха и много по-добре въоръжени. Направени бяха повече бойни уреди, раздадени бяха на войниците повече железни шлемове и ризници, също и подковани обуща имаше повече, и конете бяха повече, по-охранени, както и воловете за обоза. Войската не беше станала желязна, както би искал да я види великият войвода, но нищо повече не можеше да се направи за толкова късо време. Потвърди се наново, от друга страна, от всички съгледвачи, че вторият Василий не ще може скоро да излезе от Азия и Самуил Мокри реши тоя път да удари направо Солун. Войската му не беше станала желязна, но той знаеше от свои люде, че в Солун и около тоя град ромеите нямаха повече от петнайсет хиляди войници. А какво би било, ако Самуил Мокри влезе в тоя втори град на империята, па макар и след това да му предстоеше една решителна битка с василевса!

Самуил не се боеше от петнайсетте хиляди ромеи — боеше са от големите пролетни води по това време, а още повече от яките стени на Солуна. С тия свои страхове великият войвода нареди цялата българска войска отеднаж да се струпа на няколко места по десния бряг на Вардара и отеднаж да почне преминаването на реката. То се знае, най-бързо и най-много войска се струпа по главния път. Вардарът тук, в своето долно течение, беше дълбок и мътен. Водите му се носеха бавно надолу към близкото море; плъзгаха се и се разливаха по повърхността надиплени, едва приподигнали се широки вълни и само тук-там, на големи разстояния, ще прошумоли, ще кипне мътнобяла пяна — там, дето водата се удря в някой огромен дотъркалян камък, в някое невидимо островче от временно наслоен пясък или в някое изпречило се дърво, повлечено от течението. Край ниските брегове водата се плакнеше с тихо, примамливо бълбукаме, ала на много места тук беше наслоена дълбока тиня, която би погълнала ездача заедно с коня му. Великият войвода хвърли в реката най-напред към хиляда конници и още толкова пеши войници, добри плувци, които трябваше да минат на другия бряг, уловени за стремената или за опашките на конете. Тия войници преминаха реката благополучно — удавиха се само два коня и четиринайсет човека. Всички бяха въоръжени, макар и по-леко, та застанаха на отсрещния бряг като добра защита, докато преминаваше реката и другата войска със салове, речни чунове и дебели конопени въжета, по които се налавяха войниците на дълги редици. Трудно беше с бойните уреди, а конницата премина с конете си. Сега водата отнесе повече люде и коне, разби се, потъна и един сал заедно с катапулта, който беше натоварен на него.

Като премина реката, войската се стече по главния път и вървя тъй близу половин ден. Там, където стигна за това късо време, великият войвода я спря и започна да я подрежда, както бе премислил още преди да я поведе. Вече се смрачаваше и тъкмо настъпваше сгоден час да изпълни той най-добре своите кроежи. Наблизу течеше Галик и войската почти цяла се изпокри по впадините и гъсталаците етвъд тая река. Докато беше още светло, българите забелязаха надалеко малки дружинки ромейски конници — довтасали бяха ромеи да ги оглеждат, ала беше много късно да видят и узнаят из гъсталаците колко войска бе повел Самуил Мокри. Войниците се присмиваха на закъснелите съгледвачи, скоро след това падна и тъмна нощ. Великият войвода забрани да палят огньове и войниците трябваше да прекарат нощта във влажните си дрехи. Измъчиха се те много и с комарите, които връхлитаха на цели облаци в тъмнината.