Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
Тая желязна, хилядна войска вече политаше да се стовари с всичкото си множество и смазваща тежест върху сивите редици на българската конница, когато те неочаквано се раздвижиха и също се втурнаха напред. Това внезапно движение на българите не смути ни най-малко ромеите, които продължаваха своя пристъп със засилващ се напор, ала отеднаж гъсталакът вляво и вдясно, също и напред цял се раздвижи като от силен вихър, надигна се страшен, многоглас вик:
— Уууу-ха-ааааа! …
И от тая зелена вихрушка наоколо наизскачаха стотици и хиляди нови български конници, редица след редица, дружина след дружина, на всякакви коне — и по-едри, и по-дребни, със святкащи мечове, с насочени копия, в желязо, но и в космати кожи, със страшни лица. Ромеите веднага направиха опит да се преустроят в друг ред и биха го направили за късо време, но българите бяха навлезли вече в редиците им с голяма стремителност, а зад първите редици на конницата им прииждаше на вълни и многобройна тяхна пехота. В страшната бъркотия, която настана по цялата поляна, сред оглушителен трясък, нечовешки викове и писъци, тръбни звуци и кънтящ бумтеж на тъпани, все пак сякаш имаше някакъв ред — това беше широкият жив пръстен на българите, който се бе сключил от всички страни около ромеите, пръстен от живи тела и желязо, а сред него разбърканата ромейска маса бе нарушила вече своя железен строй и се разлагаше, разтапяше се, като че ли сама в себе си, в един тътнещ кипеж от ръце, глави, нозе и всякакви оръжия, от побеснели коне, които се изправяха, хвърляха се на задните си нозе или рухваха на земята ведно с ездачите. Самуил Мокри, който бе повел скритите български полкове от дясната страна на това заградено в зелено кръжило бойно поле, скоро поизостана, изпреварен от войниците си. Той виждаше неудържимия устрем на своите люде и сякаш не можеше да ги познае в тяхното яростно бойно въодушевение. Те нападаха сръчно и без страх, дори с някаква радост, че можеха да сразяват тия вражи железни, лъснали на слънцето войскари, едрите им коне, началниците им с гривестите позлатени шлемове. Самуил видя някои свои войници, които си подвикваха и се насърчаваха взаимно със засмени лица; те се радваха, че побеждават същата желязна войска, от която в битката пред Воден се бяха разбягали. Великият войвода видя как падна солунският стратег Григорий Таронит и позна по знамето му до него, че това беше някой от най-големите началници на ромеите. Таронит падна пред очите му сред гъсто гъмжило от българи, които нападаха, и ромеи, които бранеха началника си отчаяно.
Като падна Таронит, и конят му и знамето му, ромеите започнаха да се отдръпват назад; някои от войниците бяха видели гибелта на своя вожд и сега като че ли нямаше какво да ги задържа на бойното поле и тях, и цялата ромейска войска. Тъкмо в тоя миг се втурна и останалият назад ромейски конен полк, ала започналото общо отстъпление повлече и него. Помогна само да се разкъса българският обръч, докато се измъкнаха назад оцелелите ромейски полкове — най-напред пехотата и след нея, като преграда зад гърба й, конницата. Ромеите отстъпваха в доста добър, спасителен за тях ред. Такъв ред наложиха те и на българите в тяхното настъпление: пехотата изостана, а конницата се сражаваше с ромейската конница, която я възпираше, пречеше й да се нахвърли върху ромейската пехота, която пък бързаше да се отдалечи и да се прибере зад стените на града. Така, стъпка по стъпка, двете войски стигнаха близу до градските стени — виждаше се насреща широко разтворена западната градска порта. Ромейската конница, доколкото беше останала, задържа тук българите за късо време с отчаяни усилия, докато пехотата се вмъкна в града, а след това и тя се отскубна и нахълта в отворената градска врата, която бързо се затвори след последния конник, дигна се и мостът над широкия ров, над застоялата в него зеленясала вода.