Пепеляшка и царският син

Василий Втори престоя по тия места четири години. През цялото време едното му ухо беше обърнато към Цариград и към тамошните предели на империята, а тук той самият водеше войската си. Зимите прекарваше в Солун, през останалото време пък беше в непрекъснат поход. Той искаше да изтощи България и при по-сгодно време да я покори. Засили и с люде, и с оръжия, и със стени всички твърдини в тая част на империята, разруши и затри всички български твърдини, до които можеше да стигне. Избягваше само дългите проходи и теснини, които водеха към вътрешността на България, но навсякъде другаде отиде и проникна не един път.

Българите следяха отблизу движенията на императора и на войската му. И не пропущаха да го ударят дори в полетата и по широките пътища, но когато се опитваше да се приближи към планините, да навлезе в тях, българските дружини се сриваха изневиделица върху войниците му и ги избиваха без милост. Василий се натъкваше на таралежовата кожа на България.

Не жалеше и той много кръвта на войниците си. Набра се и голяма ярост в сърцето му против българите. Наранена бе голямата му гордост — той, василевсът на ромеите, се бе превърнал в прост пазач на империята, който се надбягваше с българските глутници и се дебнеше с тях по дивите им планини. В 994-та година — четвъртата от неговото пребиваване по тия предели — Василий поиска да разсече България на две половини и да я покори. През месец руен27 на същата година той се реши да поведе войската си по опасния път срещу течението на Струма и нагоре, към изворите на тая река. Българите веднага отгатнаха кроежите му. Нели се знае кой път за къде води, а пътят по Струма води за Средец или от Средец за Солун. По същото време Самуил Мокри беше на своя остров в Малкото преспанско езеро и лекуваше опасна рана, която му бе нанесена с отровна стрела при едно сблъскване с ромеи. Съобщиха му за новия поход на императора и той прати всички български дружини по следите му. Изпрати бързи гончии и направо до Кракра, който държеше Средец, изпрати му повеля да излезе от тоя град, когато наближи там Василий, и да го посрещне някъде по близките планински теснини.

Българите тичаха по следите на василевса като свирепи вълци от двете страни на пътя му край Струма.

И там, където беше възможно, те налитаха върху войската му, ръфаха от нея живи късове. Пътят почерня от кръвта на много и много ромейски войници. Ромейската войска се промъкваше през планинските теснини като разярен змей, който се мяташе на разни страни да се защити, да отвърне на удара с удар, а от огромното му тяло шуртеше кръв. Все пак българските дружини не можаха да спрат многохилядната войска на Василия. Във Владайския проход към тях се присъедини и Кракра с людете си, тук стана и по-тежка битка, но ромеите най-после се извлякоха от теснината и хванаха Средец.