Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
До края на лятото Василий превзе Верея и върна към империята всички по-малки и по-големи твърдини по тия места; изпрати силни дружини и в Сервия, но тоя природно укрепен град остана още дълго в български ръце, Сам императорът с голямата част от войската си не се осмели да мине оттатък Дурла и Докса планина, оттатък Олимп, та Епир и Тесалия с Лариса също останаха под българска власт. Като остави войска по всички завзети твърдини, василевсът се прибра с другите си полкове в Солун, където прекара до следващата пролет. Той искаше да се почувствува неговото присъствие в тая част на империята, стоя тук с голяма сила и превърна Солун във втора своя столица.
Пленения български цар той не пожела да види нито еднаж. Малко преди Коледа в Солун пристигнаха, български пратеници да молят за размяна на пленници и най-вече за освобождението на пленения цар. Българите държаха повече ромеи още от превземането на Верея и Сервия, но предлагаха и злато за своя несретен цар. Василий заплаши българите да върнат веднага людете му, за царя пък поиска несметни богатства. Започнаха безкрайни преговори и василевсът на ромеите приличаше на алчен търговец на коне. Тогава цар Роман изпрати да му кажат, че няма да се върне в България, ако василевсът вземе от българското царство за освобождението му каквото и да е, дори само една златица. А злочестият български цар беше още болен със счупената си нога…
За Василия Втори България заприлича на таралеж със страшни бодли. Самуил Мокри, който сега беше и заместник на царя, каза на войводите:
— Вторият Василий е близу до нас, пък и на наша земя, с голяма сила. Не можем да излезем срещу него, докато не съберем също такава сила. Излязохме, и той ни порази. Сега наши твърдини няма да бъдат градовете и стените им, дето Василий винаги може да ни хване, а ще ни бъдат твърдини планините. Просторно е там н свободно, няма ни врати, ни стени.
Василий Втори престоя по тия места четири години. През цялото време едното му ухо беше обърнато към Цариград и към тамошните предели на империята, а тук той самият водеше войската си. Зимите прекарваше в Солун, през останалото време пък беше в непрекъснат поход. Той искаше да изтощи България и при по-сгодно време да я покори. Засили и с люде, и с оръжия, и със стени всички твърдини в тая част на империята, разруши и затри всички български твърдини, до които можеше да стигне. Избягваше само дългите проходи и теснини, които водеха към вътрешността на България, но навсякъде другаде отиде и проникна не един път.
Българите следяха отблизу движенията на императора и на войската му. И не пропущаха да го ударят дори в полетата и по широките пътища, но когато се опитваше да се приближи към планините, да навлезе в тях, българските дружини се сриваха изневиделица върху войниците му и ги избиваха без милост. Василий се натъкваше на таралежовата кожа на България.
Не жалеше и той много кръвта на войниците си. Набра се и голяма ярост в сърцето му против българите. Наранена бе голямата му гордост — той, василевсът на ромеите, се бе превърнал в прост пазач на империята, който се надбягваше с българските глутници и се дебнеше с тях по дивите им планини. В 994-та година — четвъртата от неговото пребиваване по тия предели — Василий поиска да разсече България на две половини и да я покори. През месец руен27 на същата година той се реши да поведе войската си по опасния път срещу течението на Струма и нагоре, към изворите на тая река. Българите веднага отгатнаха кроежите му. Нели се знае кой път за къде води, а пътят по Струма води за Средец или от Средец за Солун. По същото време Самуил Мокри беше на своя остров в Малкото преспанско езеро и лекуваше опасна рана, която му бе нанесена с отровна стрела при едно сблъскване с ромеи. Съобщиха му за новия поход на императора и той прати всички български дружини по следите му. Изпрати бързи гончии и направо до Кракра, който държеше Средец, изпрати му повеля да излезе от тоя град, когато наближи там Василий, и да го посрещне някъде по близките планински теснини.
Българите тичаха по следите на василевса като свирепи вълци от двете страни на пътя му край Струма.
И там, където беше възможно, те налитаха върху войската му, ръфаха от нея живи късове. Пътят почерня от кръвта на много и много ромейски войници. Ромейската войска се промъкваше през планинските теснини като разярен змей, който се мяташе на разни страни да се защити, да отвърне на удара с удар, а от огромното му тяло шуртеше кръв. Все пак българските дружини не можаха да спрат многохилядната войска на Василия. Във Владайския проход към тях се присъедини и Кракра с людете си, тук стана и по-тежка битка, но ромеите най-после се извлякоха от теснината и хванаха Средец.
27
руен — месец септември.