Пепеляшка и царският син

Той се задушаваше от гняв и мъка, но бързо се овладя, само лицето му остана както бе побеляло и вече не се промени. Обърна задницата на коня си към побягналите от бойното поле и с привидно спокойствие махна с ръка към четиримата си тръбачи:

— Свирете за настъпление!

Тръбачите му дигнаха дългите си тръби и едва-що бяха надали проточени, резки звуци, зачуха се подобни звуци и по-далече.

Цялата ромейска войска се раздвижи и като че ли всеки войник знаеше къде да отиде и къде да застане. Дук Григорий Таронит чакаше търпеливо, изпънал се горд и неподвижен на високото позлатено седло. Той едвам се сдържаше в голямата си бащинска мъка за сииа, в нетърпението си да изтича да му помогне, да го изтръгне от ръцете на върварите, но с нищо не издаваше душевните си вълнения освен с необикновената бледност на лицето си. Така той дочака до последния миг да се извърши бойното разгъване на войската му и без да погледне вляво или вдясно, леко пришпори белия си кон, тръгна пръв срещу невидимия враг. И сякаш с невидими нишки дръпна след себе си цялата войска. Общото раздвижване беше толкова внушително, че късите колебания и задържания тук и там между отделните части на войската не се и забелязаха. Гордо се поклащаха начело на всеки полк блесналите на слънцето знамена с големи позлатени кръстове и изображения на светци по синята или червена, или жълта коприна. Конницата беше на двата края на общия строй и току поизбързваше, та редиците се огънаха като два насочени напред рога. Друг един полк от конници вървеше далеко по-назад и нямаше да влезе в боя, преди да стане нужда и за него. Дук Григорий Таронит вървеше пред цялата си войска, излезли бяха напред подобно на него и всички други началници — и тия, които бяха с коне, и тия, които трябваше да вървят с войниците си. Чуваше се шумът на хилядите стъпки, тропотът на конете, подрънкването на оръжията, чуваха се тук и там сподавени човешки гласове, ала всичко друго наоколо като че ли бе спотаило дъх в страх и трепет.

Войнишките редици преминаха през първия пояс на зеления гъсталак, най-напред конните от двете страни и след това пехотинците, излезе цялата войска на широката поляна, където стана първият бой. Не се виждаше никаква следа от врага; по поляната лежаха убити коне без сбруя, също и убити ромеи, съблечени до голо. Войската навлезе отново в гъсталака. Вторият пояс на гъсталака беше по-тесен и когато ромейската войска излезе от него, озова се на още по-широка поляна, също обградена със зелен гъсталак. На отсрещния край на поляната, по цялата й дължина, беше подредена в няколко само редици българската конница — сива, неугледна, със същите свои дребни космати кончета и само тук-там се виждаше по-едър кон или ще проблесне на слънцето злато, сребро, лъснато желязо. Солунският стратег сви презрително лице и току избърза напред, изтегляйки меча си, като че ли сам и с един удар да срази омразния враг. Полюшна се, побърза след него и цялата му войска, но без викове и войнствени набожни песни, само някакво глухо ръмжене се смеси с шума на стъпките и оръжията. Не се чу дори и тръба, а цялата войска се втурна подир първия си началник, стегната в редиците си и страшна с железните си оръжия и доспехи.