Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Да, ваше величество. — Спаркс сведе поглед, преди да коленичи.
Еъриенрод му направи знак да стане.
— Къде е Старбък, Спаркс?
Той зяпна от изненада, но бързо се овладя.
— Аз… ох, не зная, ваше величество. Излязъл е. Не ми каза кога ще се върне. — На лицето му се появи прикрита язвителна усмивка и любопитство. — Той не ми говори.
— Командир Палу Тийон е дошла да го арестува за убийство.
— За убийство? — Спаркс се обърна към Палу Тийон.
Гняв искреше в очите на Палу Тийон, когато се обърна и го погледна.
— Колко добре е подбрал времето, нали?
— Хайде, командир — каза кралицата раздразнено. — Да не мислиш, че мога да чета мисли? Аз не прощавам убийство на никого от моите поданици. Искам да зная повече за това. Ти каза, че лично си видяла телата. Чии тела?
— Видях едно тяло… като изключим телата на нимфите. — Палу Тийон преглътна, сякаш това за нея беше нещо повече от една неприятна история-. Спаркс си играеше с изумрудите на края на колана си, като се удряше с тях по бедрото и при всеки удар правеше гримаса. — Беше тяло на Дилип.
— Хрътка! — Те не можеше да прикрие презрението и облекчението, което изпита.
— Не, ваше величество, — отговори Палу Тийон хладно. — Дилип. Свободен гражданин на Хийгемъни, гост на Енгенит. Бил е промушен. Според Енгенит една негова гостенка е изчезнала й се предполага, че и тя е мъртва. Тя е гражданка на този свят, Лятна жена на име Муун Даунтрейдър. Телата на нимфите бяха обезобразени. — Тя обрисува една мрачна картина.
— Обезобразени?! — възкликна Спаркс твърде високо.
Еъриенрод почувства как Палу Тийон я погледна съсредоточено, когато спомена името на Муун. Тя подозира. Но успя да запази непроменено учтивото си възмущение.
— Името като че ли ми е познато… Не ти ли е някаква роднина, Спаркс?
— Да, ваше величество. — Едната му ръка стисна китката на другата. Еъриенрод видя как ноктите се забиха в плътта. — Ако си спомняте, тя беше… моя братовчедка.
— Моите съболезнования. — Тя не прояви никаква топлота.
Палу Тийон я наблюдаваше нито с учудване, нито с разочарование.
— Тя се беше върнала нелегално. Изчезна преди около пет години. — В гласа й имаше нещо дразнещо.
— Мисля, че си спомням случая. — А аз мислех, че това беше краят на всичко. Явно съм сбъркала.
— Какво имаш предвид, като казваш, че нимфите били… обезобразени? — отново попита Спаркс. — Обезобразени как?
— В управлението имам видеозапис, ако такива неща ти доставят удоволствие, Даунтрейдър.
— По дяволите, не исках да кажа… искам да зная какво се е случило с Муун.
— Спаркс! — Еъриенрод се наведе напред с мълчаливо предупреждение. — В края на краищата тя е негова братовчедка, командир. Разбира се, че го интересува какво е станало.
— Те бяха одрани, ваше величество. — Палу Тийон беше все още леко намръщена.
— Одрани? — Тя погледна Спаркс с прикрито недоверие. Видя недоумение в неговите очи.
— Вие по-добре от мен бихте могли да знаете причините. Той е ваш човек. — Палу Тийон си играеше с оръжията на колана, преминавайки в опасна близост с арогантността. — Кой друг би имал средства да удави толкова много нимфи наведнъж?
Това не ми харесва. Не мога да разбера какво се крие зад всичко. Еъриенрод плъзна ръка по прозрачната извивка на облегалката на трона.
— Е, честно казано, командир, дори той наистина да е направил това, аз не разбирам защо толкова сте разтревожена. С идването на Промяната и той ще бъде мъртъв. — Тя вдигна рамене с фаталистична примиреност.
— Законът го изисква, ваше величество. — Палу Тийон я погледна многозначително. — И освен това… една такава смърт ще бъде прекалено лека за него.
Спаркс се обърна. Спря се и прекара ръка по косата си.
Еъриенрод почувства неочаквано как кръвта започна да пулсира в ушите й.
— Говори за себе си, чуждестранко! Предлагам да се погрижиш за собствената си съдба след Промяната и да ни оставиш ние да се грижим за нашата.
— Вашата съдба и моята са свързани, ваше величество, тъй като Тийумат принадлежи на Хийгемъни. — Еъриенрод усети леко наблягане на принадлежи. Но увереността на Палу Тийон се разколеба въпреки направения блъф и съмнението отново я смути. Палу Тийон знаеше, че Зимата има свои планове. Тя също така добре знаеше, че не можеше да ги осуети. — Във всеки случай желая да разпитам Старбък и се надявам, че ще ми съдействате — каза тя недвусмислено, без да разчита на нещо подобно.