Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Такива пилоти ставаха хора, които като малки са обичали да карат колело без ръце, но по малко по-различен начин — като го карат по покривите.
По странна логика тези деца порастваха, улягаха и дори си плащаха данъците, но вътрешно си оставаха същите.
Само хора, способни да поемат риск, можеха да преминат през хаотичното течение на временна дупка, да поемат онези рискове, които вършеха работа, а не онези, които не вършеха, и да оживеят. Те бяха издигнали перченето до неговия най-висок връх.
— Тази дива дупка е доста трудна — обърна се към Хари и Дорс прошарената женица. — Ако пътувате и двамата, не остава място за пилот.
— Трябва да сме заедно — отсече Дорс.
— Значи се налага вие да пилотирате.
— Не знаем как — рече Хари.
— Имате късмет — сбръчканата женица се усмихна невесело. — Тая дупчица е късичка и лека.
— Какви са рисковете? — попита със свито гърло Дорс.
— Не съм ви застрахователен агент, госпожо.
— Настоявам да научим…
— Вижте, госпожо, ние ще ви научим. В това се състои сделката.
— Надявах се на по…
— Стига или сделка въобще няма да има.
4.
Над писоара в мъжката тоалетна Хари видя малка златна табелка: „Старши пилот Джокан Бьон се облекчи тук на 4 октдент 13 435-а“.
Над всеки писоар имаше подобна табела. В съблекалнята над пералнята можеше да се прочете: „Целият 43-ти пилотски корпус се облекчи тук на 18 марлас 13 675-та“.
Пилотски хумор. Оказа се твърде предсказуем. Беше оплескал първата си тренировка.
За да направят абсолютно фаталната дължина на затваряща се дупка по-малко страшна, червеевите флаери имаха планове за изтегляне. Те вършеха работа само в покрайнините на дупката, където гравитацията започваше да се изкривява и времето и пространството бяха съвсем леко огънати. Под седалката имаше малка мощна ракета, която изхвърляше навън цялата пилотска кабина и тя автоматично изскачаше от дупката.
Обаче имаше ограничение за това, колко самозадействащи се устройства можеше да набута човек в кабината. Още по-зле, отворите на дупките бяха с особен електродинамичен „климат“ — гърчещи се разклонени светкавици, сини разреди, червени магнитни вихри, подобни на торнадо. Електрическите устройства работеха зле, ако в отвора бушуваше някоя лоша буря. По-голямата част от управлението при спешни случаи бе ръчно. Безнадеждно архаично, но неизбежно.
Така че двамата с Дорс минаха тренировъчен курс в продължение на три часа. Мислеха, че щом е прочут математик, трябва да запамети цялото меню от инструкции отведнъж.
Беше безсмислено да попарва илюзиите им, той просто кимаше и присвиваше очи, за да покаже, че следи внимателно и е съвсем погълнат от това, което му говорят. Междувременно, за да не губи форма, си решаваше наум диференциални уравнения.
— Сигурна съм, че ще се оправите — рече им мазно Бута Файрникс на изпроводяк.
Тази жена се оказа по-свястна, отколкото предполагаше Хари. Беше разчистила пътя и бе задържала хората в сиво от имперската канцелария. Вероятно й беше минала хитрата мисъл, че като стане Първи министър, той ще й се отплати. Много добре — струваше си, ако успееше да отърве кожата.
— Надявам се, че ще се оправим — рече Хари.
— И аз — додаде Дорс.
— Нашето обучение е най-доброто — обясни Файрникс. — Новият ренесанс насърчава индивидуалното съвършенство…
— Да, много съм впечатлена — рече Дорс. — Може би можете да ми обясните подробностите около вашата Програма за съзидателност? Толкова съм чувала за нея…
Хари й се усмихна с лека благодарствена усмивка, задето е отвлякла вниманието на Файрникс. Той инстинктивно не харесваше тъкмо този вид бойка самоувереност, толкова разпространена на Сарк. Бяха тръгнали към провал, сигурен беше. Копнееше да се върне отново при пълните си психоисторически ресурси и да моделира ситуацията на Сарк. Ранните му работи имаха нужда от усъвършенстване. Тук бе събрал тайно най-нови данни и копнееше да ги приложи.
— Надявам се, че не ви безпокои дивата дупка, господин академик? — обърна се отново Файрникс към него, сбърчила чело.
— Тесничко ще ни е — рече той.
Щяха да летят в тесен цилиндър, Дорс щеше да е навигатор. Разделянето на работата на две се бе оказало единственият начин да стигнат до някаква степен на компетентност.
— Според мен е прекрасно, че сте толкова смели.
— Нямахме особен избор — рече Дорс. Слабо казано, но тя го формулира с изящество. Още ден-два и офицерите на секторния генерал щяха да ги арестуват.
— Да пътувате с корабче, колкото моливче. Толкова интимно!
— Ъ-ъ, време е да тръгваме — рече Хари с бледа усмивка. Пак беше започнала да му досажда.