Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Да поведеш четиридесет и пет хиляди души и всичките им коне, каруци и оръжие през такава разорена страна! Никой в Англия не би повярвал, че е възможно — Стрейндж се засмя. — Колко жалко, че Негова светлост не може да отдели минута-две, за да разговаря с мен, но може би вие ще бъдете така добри да му предадете едно съобщение. Кажете му следното: че мистър Стрейндж изпраща много поздрави на лорд Уелингтън и казва, че ако Негова светлост се интересува да получи хубав, добре направен път, по който армията му да мине утре, мистър Стрейндж ще се радва да му предостави такъв. О, и ако иска, може да има и мостове — в замяна на онези, които французите са взривили. Приятна вечер на всички — при тези думи магьосникът се поклони на господата, взе чадъра си и излезе.
Стрейндж и Джеръми Джоунс не можаха да намерят място за нощуване в Лоузао. Никой от джентълмените, които осигуряваха квартири за генералите и разпределяха войниците по влажните полета, не се беше погрижил за магьосника и неговия слуга. Накрая Стрейндж успя да уреди малка стаичка над една винарна на няколко мили по пътя за Миранда де Корву.
Стрейндж и Джеръми вечеряха това, което собственикът на винарната им бе приготвил. Беше някаква яхния и заниманието на вечерта се състоеше предимно в това да гадаят от какво е направена.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Стрейндж и вдигна вилицата си. На върха й висеше нещо белезникаво, лъскаво и завъртяно.
— Може би риба? — предположи Джеръми.
— Повече ми прилича на охлюв — каза Стрейндж.
— Или част от ухо — добави Джеръми.
Стрейндж продължи да се взира във вилицата си.
— Искаш ли го? — попита той.
— Не, благодаря, сър — отвърна Джеръми и хвърли примирен поглед към собствената си напукана чиния, — и аз имам няколко такива.
Когато привършиха вечерята и последната свещ изгоря, като че ли не им оставаше друго, освен да си легнат — и така и направиха. Джеръми се сви на кълбо в единия край на стаята, а Стрейндж легна в другия. Всеки си беше пригодил постеля от каквото имаше подръка. Джеръми постла вместо дюшек дрехите си, а господарят му сложи под главата си няколко книги от библиотеката на мистър Норел.
Изведнъж се разнесе тропот — нечий кон препускаше в галоп по пътя към винарната. Конският тропот скоро бе последван от тропот на ботуши по разнебитеното стълбище, на свой ред последван от блъскане с юмрук по паянтовата врата. Щом вратата се отвори, спретнат млад мъж в униформа на хусар едва не падна в стаята. Спретнатият млад мъж беше силно задъхан, но все пак успя да каже, че лорд Уелингтън изпраща много поздрави на мистър Стрейндж и ако на мистър Стрейндж е удобно, лорд Уелингтън би желал незабавно да говори с него.
В къщата на Жозе Ещорил Негова светлост вечеряше с неколцина свои офицери и други джентълмени. Стрейндж бе готов да се закълне, че господата на масата бяха увлечени в много весел разговор, но в мига, в който той влезе в стаята, всички млъкнаха. Това подсказваше, че присъстващите са говорили за него.
— А, Стрейндж! — възкликна лорд Уелингтън и вдигна чаша вино за поздрав. — Ето ви и вас! Трима адютанти цяла вечер обикаляха да ви търсят. Исках да ви поканя на вечеря, но момчетата ми не можаха да ви намерят. Все пак седнете да пийнете шампанско и да хапнете десерт.
Стрейндж погледна с копнеж към останките от вечерята, които прислужниците прибираха от масата. Сред другите хубави неща той разпозна кости от печена гъска, черупки от скариди с масло, половинка целина и крайчета от пикантни португалски наденички. Магьосникът благодари на Негова светлост и седна. Един прислужник му донесе чаша шампанско и той си взе парче бадемова торта и сушени череши.
— Е, как ви се струва войната, мистър Стрейндж? — попита джентълмен с лисича коса и лисича физиономия, който седеше в другия край на масата.
— О, отначало изглежда малко объркано като повечето неща — отвърна Стрейндж, — но сега, след като преживях много от приключенията, които войната предлага, започнах да свиквам. Веднъж ме обраха. Друг път стреляха по мен. Трети път заварих французин в кухнята и трябваше да го изгоня, а четвърти път запалиха къщата, в която спях.
— Французите ли? — попита генерал Стюарт.
— Не, не. Англичаните. Там имаше една компания от 43-ти. През нощта им станало студено и те запалили къщата, за да се стоплят.
— Да, такива неща стават постоянно! — възкликна генерал Стюарт. Последва кратка пауза и друг джентълмен в униформа на кавалерист каза: