Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Следващият раздел всяка седмица беше ПРЕПОРЪЧИТЕЛНАТА ИНВЕСТИЦИЯ ЗА ДНЕС. Това си беше нещо сигурно, основаващо се пряко или непряко върху предсказанията на Теодор. Едни и същи препоръки можеха да се повтарят многократно, разнообразявани с други от същия източник.
Винаги завършвах с ПОРТФЕЙЛА на Прудънс Пени:
Дами, през януари 1953 г., когато обявихме този Портфейл, в него се съдържаха хиляда долара ($ 1000). Ако сте инвестирали същото количество пари по същото време и сте инвестирали и прехвърляли инвестиции точно като нас, сега в портфейла ви има $ 4 823,27.
Ако сте инвестирали $ 10 000,00, в портфейла ви има $ 48 231,70.
Ако сте инвестирали $ 100 000, днес имате в портфейла $ 482 317,00.
Но никога не е късно да започнете да инвестирате благоразумно заедно с Пени. Можете да започнете днес с $ 4 823,17 (или колкото искате дяла), което ви поставя както следва:
(списък на инвестициите, съставляващи $ 4 823,17).
Ако искате сами да проверите в подробности как хиляда долара нарастват до (цифрата в момента) само за (еди-колко си) години и (…) месеца, изпратете ($ 1,00, $ 2,50, $ 4,00 — цената непрекъснато растеше) до „Пени по пени пъбликейшънс“, ап. 8600, Хариман тауър, Ню Йорк, N. Y. HKL 030 (пощенска кутия, от която прехвърляха пощата на „мекерето“ на Елинор в Торонто) или си го купете от местната книжарница: „Ръководство по преуспяващи инвестиции за домакини“ от Прудънс Пени.
Цялата тази галимация с адреса беше с цел онези от Борсовата комисия по охраната да не се усетят, че „Прудънс Пени“ е директор в „Хариман индъстрийз“. Тия от БКО имат много закостенели възгледи за „вътрешната информация“. Доколкото знам, на тях изобщо не би им пукало, че моите съвети наистина биха могли да са от полза за всеки, който ги следва. Всъщност заради това сигурно биха ме обезглавили още по-скоростно.
Рубриката се разпространи от провинциалните седмичници в градските ежедневници и наистина започна да печели пари след първата година и спечели доста пари за тринайсетте години, докато я пишех. Жените я четяха и следваха съветите ми така поне сочеше пощата — но си мисля, че дори още повече мъже я четяха не за да следват съветите ми, а в опити да проумеят как така тази женска мечка може да танцува.
Крайната ми цел не беше нито да натрупам пари, нито да впечатля някого, а да си създам репутация, която да ми позволи да напиша през април 1964 г. специална статия, озаглавена „ЛУНАТА ПРИНАДЛЕЖИ НА ВСИЧКИ — но първият Лунен кораб ще принадлежи на «Хариман индъстрийз»“.
Посъветвах ги да се държат за своите Портфейли на Прудънс Пени, но да съберат всяка стотинка, която биха могли да изкопчат отнякъде, и да я заложат в новото велико начинание на Д. Д. Хариман — човек да стъпи на Луната.
Оттук нататък „Прудънс Пени“ все имаше какво да каже за космическите пътувания и „Хариман индъстрийз“ всеки път, когато излизаше. Без бой си признавах, че космосът е дългосрочна инвестиция, но продължавах да им набивам в главите идеята, че несметни богатства очакват онези проницателни инвеститори, който рано заложат на него. Не купувайте на парче, не се впускайте в бързи печалби — купете си акции на Хариман, приберете ги в касичката си и ги забравете; внуците ще са ви неописуемо благодарни.
През пролетта на 1965 г. се преместих в хотел „Бродмур“ на юг от Колорадо спрингс, защото господин Хариман строеше Лунния си кораб на „Питърсън фийлд“. През 1952 г. се бях опитала крайно неохотно да зарежа къщата в Канзас сити, след като Брайън беше отвел Присила и Доналд обратно в Далас. Но Джордж ме прецака. Къщата се водеше на Джордж, а не на „Хариман и Стронг“ или на „Хариман индъстрийз“. Когато му казах, че вече нямам нужда от къща с четири спални, той ме помоли да я задържа, без да плащам наем.
Изтъкнах му, че ако ще му ставам платена любовница, това далеч не е достатъчно, но ако ще продължавам да се правя на почтена жена, е твърде много. Той ми рече:
— Добре, каква е актуалната тарифа за любовници? — щял да ми плаща двойно.
Така че аз го целунах, вкарах го в леглото си и стигнахме до компромис. Къщата си беше негова и той щеше да настани в нея шофьора си и жена му, аз можех да отсядам там винаги, когато поискам… а пък двамата щяха да се грижат за принцеса Поли.
Джордж беше напипал слабото ми място. Веднъж бях подложила горкото котенце на травмата да изгуби Единствения си дом; вкопчих се в тази възможност да не й го причинявам пак.
Ала наистина си наех апартамент на „Плаза“, пренесох там най-необходимите книги, получавах си пощата и от време на време водех Поли — наистина, подлагах я на унижението да си върши работата в боклуджийско кошче, но тя не придиряше. Сноването напред-назад по това късо трасе я накара да свикне с кошницата-клетка и с това, от време на време да излиза от къщи. Постепенно се превърна в истинска котка-пътешественичка, държеше се с голямо достойнство и се чувстваше у дома си и в най-добрите хотели — изтънчена гостенка, на която и през ум няма да й мине да издраска мебелите. Така на Илайджа и Чарлийн им беше много по-лесно да си вземат отпуски или да заминат някъде, когато Джордж ги повика.