Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Джордж мълча толкова дълго, че си помислих, че е заспал. Най-накрая рече:
— Правилно ли те чух? Голямата атомна електроцентрала в Парадайз, Аризона, ще бъде пусната в орбита? Как? И защо?
— Чрез космически кораби, разработени на основата на днешните глайд-ракети. Ала захранвани с гориво, разработено в „Парадайз“. Но, Джордж, Джордж, това не бива да става! Централата в Парадайз трябва да се затвори, тя е ужасно опасна, построена е неправилно — също като парна машина без клапан за изпускане на парата. Трябва да бъде закрита, но да не се изпраща в орбита. Ще бъдат открити безопасни начини да се построи атомна електроцентрала — централата в „Парадайз“ не ни е нужна. Междувременно слънчевите екрани ще запълнят дупката.
— Щом като е опасна — познавам някои хора, които се тревожат за това — след като бъде изведена в орбита, вече няма да е опасна.
— Да, Джордж, точно затова ще я изведат в орбита. Тогава тя вече няма да застрашава нито град Парадайз, нито щата Аризона… но какво ще кажеш за хората в орбита заедно с нея? Ще загинат.
Ново продължително мълчание.
— Струва ми се, че би могло да се разработи електроцентрала с дистанционно управление като товарните ракети. Трябва да питам Фъргюсън.
— Надявам се да си прав. Защото като се върнеш в Канзас сити и отвориш моя плик номер шест, както и номер седем, ще видиш, че според пророчествата ми електроцентралата в Парадайз ще бъде изведена в орбита, ще гръмне и всички на борда й ще загинат, а ракетите, които я обслужват, ще бъдат унищожени. Джордж, не трябва да позволяваме това да се случи. Вие с господин Хариман трябва да го спрете. Обещавам ти, мили, че ако това може да бъде предотвратено — ако пророчеството ми се окаже грешно — ще строша кристалната си топка и няма да пророкувам никога повече.
— Не мога нищо да ти обещая, Морийн. Разбира се, двамата с Делос сме директори в Енергийния синдикат… но и като притежатели на акции, и като членове на съвета сме доста дребни риби. Енергийният синдикат представлява практически целия капитал на отрасъла в Съединените щати. Шърмановият антитръстов закон беше отменен, за да може той да бъде сформиран с цел да се построи електроцентрала в Парадайз. Ммм… обикновено един човек на име Даниъл Диксън контролира мнозинството. Силен е. Много-много не го харесвам.
— Никога не съм го чувала, не го познавам. Джордж, той поддава ли се на съблазняване?
— Морийн!
— Джордж, ако мога да отърва петдесет и кусур невинни хора от смърт при промишлен инцидент, ще направя значително повече от това, да му предложа като рушвет това грохнало тяло. Пада ли си по тънката част? Ако не съм аз жената, по която ще си падне, то може би ще я намеря.
Диксън хич не ме погали с перце, нито пък аз, но това няма значение. Като че ли нямаше никакви пукнатини в бронята си. След като Енергийният синдикат гласува да се закрие електроцентралата в Парадайз „в интерес на обществото“, успях само да накарам Джордж и господин Хариман да гласуват срещу реактивирането на тази гигантска бомба в орбита — само те гласуваха „против“. Смъртният сценарий продължаваше да се разгръща и не можах да го спра: спътниковата електроцентрала и космическият кораб „Шарон“ се взривиха заедно, всички на борда им загинаха — а аз нощи подред съзерцавах тавана и размишлявах над лошите страни на това да знаеш твърде много за бъдещето.
Но не спрях да работя. Още през 1952 г., скоро след като бях представила на Джордж най-ранните си предсказания, бях ходила до Канада да се видя с Джъстин: първо, за да направим екип, който да се справя с бизнеса за моята колонка на „Прудънс Пени“ и, второ, за да му предложа същите подробни предсказания, които бях представила на Джордж.
Не зарадвах много Джъстин.
— Морийн, правилно ли съм те разбрал — през всичките тези години си притежавала допълнителна информация от сержант Бронсън — или капитан Лонг, както и да е, от Хауардовеца от бъдещето — и не си я предала на Фондацията?
— Да.
По лицето на Джъстин си личеше, че едва сдържа нетърпението си.
— Трябва да призная, че съм изненадан. Е, по-добре късно, отколкото никога. Имаш ли го написано или ще го продиктуваш?
— Аз няма да ти я предавам цялата, Джъстин. Ще продължавам да ти я изпращам от време на време, на части — данни, които съм запазила, едно по едно, когато потрябва.