Нож от блянове

— Трябва да подменя шест ракена, капитане, и осемнайсет морат’ракен — каза Тилий. — И цяла рота наземно обслужване. Тези, с които разполагах, са някъде на запад в Амадиция и не може да се намерят.

Фалун трепна.

— Флаг-генерал, ако сте изгубили ракен, знаете, че вече са оглоз-гани до кокал от… — Стрелна с поглед Перин, окашля се и продължи: — Искате ми три четвърти от животните, които ми останаха. Дали не можете да минете с по-малко, да речем с един или два?

— Четири — заяви твърдо Тилий. — И дванайсет летци. Този район е стабилен като Сеандар, доколкото чувам, но ще ви оставя четири.

— Както наредите, флаг-генерал — въздъхна Фалун. — Може ли все пак да видя заповедта? Всичко трябва да се регистрира надлежно. Откакто загубих възможност да летя, драскам с перото като писар.

— Лорд Перин? — каза Тилий и той извади от джоба на палтото си подписания от Сурот документ.

Веждите на Фалун подскочиха, докато го четеше, и пръстите му заопипваха восъчния печат, но нямаше никакви възражения. Сеан-чанците явно бяха свикнали с такива неща. Но и също тъй явно му върна документа с облекчение и избърса несъзнателно ръцете си в палтото. Свикнали, но не чак толкова. Изгледа Перин, като се помъчи да го направи незабелязано, и Перин почти долови на лицето му въпроса, който бе задала флаг-генералът. Кой беше той, че да разполага с такова нещо?

— Трябва ми карта на Алтара, капитане, стига да имате — каза Тилий. — Ако нямате, ще се оправя, но ще е по-добре, ако се намери. Интересува ме североизточната част на страната.

— Облагодетелствана сте от Светлината, флаг-генерал — отвърна мъжът и се наведе да вземе от най-ниската лавица едно руло. — Имам точно каквото ви трябва. Случайно се оказа между картите на Амадиция, които поръчах. Бях забравил, че я имам, докато не го споменахте. Необичаен късмет, бих казал.

Перин поклати глава. Случайност си беше, не можеше да е онова с тавирен. Даже Ранд не беше чак толкова тавирен, за да се случи това. Цветовете се завихриха и той ги разпръсна, преди да се оформят.

Фалун разпъна картата върху масата — затисна краищата с месинговите тежести с форма на ракен — и флаг-генералът я огледа. Показваше точно каквото й трябваше, с тесни ивици от прилежащите Амадиция и Геалдан; теренът беше предаден много подробно, с имената на градове и села, реки и потоци, изписани с много ситни букви. Перин разбра, че гледа великолепен образец на картографското изкуство, много по-добър от всички карти, които бе виждал. Можеше ли да е работата с тавирен? Не, невъзможно.

— Ще намерят войниците ми ето тук. — Тилий посочи с пръст. — Трябва да тръгнат незабавно. По един летец на ракен и никакви лични вещи. Летят леко и колкото може по-бързо. Искам да са там преди утре вечер. Останалите мот’ракен ще пътуват с наземните. Трябва да тръгнат до два часа. Наредете да се съберат и да се приготвят.